– Няколко счупени ребра. Повечето от нараняванията са натъртвания. Всички порезни рани са зашити. Да се надяваме, че вътрешните кръвоизливи са спрели – гласът е дрезгав и нисък. – Може би има няколко фрактури[48] на краката. Трудно е да се каже.
В този момент се разнася гласът на Брадуел:
– Колко скоро ще може да се изправи и да се движи?
Ел Капитан едва вижда лицата им през полустиснатите си клепачи.
– Страдат от дехидратация, но поемат течности. Би трябвало скоро да са на крака или може би трябва да кажа да е на крака.
Във въздуха се носи прах от саждите от страниците и подвързиите. Колко ли време е минало? Ел Капитан не е сигурен дали са часове, или дни.
До него е коленичил Брадуел. Другият човек си тръгва. Брадуел приглажда куртката на Ел Капитан.
– Как се чувстваш?
– Добре – промърморва той.
– Хелмут? Ти добре ли си? – пита Брадуел.
Ел Капитан усеща кимването на главата на Хелмут.
– Добре – казва Брадуел, отдръпва се и сяда на сандъка си.
– Откъде се появи това? – пита Ел Капитан.
– Трябваше да отида до щаба, за да го взема. Нали знаеш колко важен е за мен.
– Един ден ще го зарежеш – уверява го Ел Капитан.
Той самият се отърва от миналото си. Изчисти се от него.
– Не, не и аз – Брадуел почуква с кокалчетата си по капака му. – По някакъв начин родителите ми са все още живи в този сандък. Започнах да пренаписвам техния ръкопис. Сега имаме още доказателства. Записах много неща, Кап. Трябваше да го направя. Радвам се, че си по-добре – Брадуел се изправя и пъхва ръце в джобовете си. – Тревожех се.
– Още си разтревожен – казва Ел Капитан. – Виждам го.
Брадуел оглежда стаята и скръства ръце на гърдите си.
– Върнах се до трезора.
– Защо?
– Бях скрил бактерията там, в един от отворите за депозитните кутии.
Ел Капитан има чувството, че в гърдите му се е пукнал балон.
– Слава Богу! – има чувството, че ще се разплаче. – Мислех... – решава да не признава, че я е загубил. Защо да си признава за такъв огромен провал? – Това е било умно.
– Свалих бактерията от теб, докато беше пиян. Не мислех, че си в най-добрата си форма, че да я опазиш. И времето ми стигна точно колкото да я скрия, когато те нахлуха вътре.
– Благодаря и съжалявам за това – казва Ел Капитан.
– Е, има още едно нещо – започва Брадуел.
Ел Капитан знае, че не иска да чуе това, което ще последва.
– Какво?
– Тя е изчезнала.
– Изчезнала? – повтаря Хелмут.
– Сигурен ли си, че си проверил в правилния сейф? – пита Ел Капитан. – Цялата стена беше покрита с тях.
– Проверих ги всичките – Брадуел прокарва ръце през косата си. – Някой я е взел.
– Горс?
– Говорих с всички хора, които бяха в този трезор. Сега са на моя страна. Държат се така, сякаш съм някое божество. Не е бил никой от тях. Сигурен съм в това.
На Ел Капитан му се иска да се протегне и да удуши Брадуел – събужда се старият инстинкт. Но разбира се, си спомня, че той е този, който я беше загубил. Наистина не може да обвинява Брадуел, а и точно в момента и без това няма сили да удуши когото и да било. В този миг той осъзнава какви наистина са чувствата му по отношение на бактерията. Може би в действителност е искал тя да изчезне.
– Бих се чувствал облекчен, че вече не е у нас – казва той. – Само дето това означава, че сега е в ръцете на някого другиго.
– Защо би се чувствал облекчен? – поглежда го объркано Брадуел.
– Не можем да разрушим Купола.
– Какво?
Ел Капитан иска да му каже, че му е било простено – че е чист:
– Не мога да се върна към това.
– Към кое?
– Към това да бъда, какъвто бях преди.
– Трябва да го направим, Кап.
– Защо?
– За да няма разделение. Не ти ли е омръзнало да си „нищо“? Да си нещо, оставено просто да умре?
Ел Капитан не може да го погледне в очите. Той толкова дълго е бил „нищо“, че не може да си представи нещо друго.
– Винаги ще има разделение. Винаги ще се делим на „ние“ и „те“. И ако това разделение изчезне, ще има други „ние“ и „те“.
– Те трябва да се изправят пред последствията от онова, което са сторили.
– Защо?
– Всички те чакат мен – онези, които боготворят Купола, революционерите, ОСР, дори някои от майките. „Солидарността ще ни спаси“ – ти самият каза това. Дори и боготворящите Купола вярват, че така ще могат да се присъединят към чистите по своя си сбъркан начин. Дойдоха от щаба, от града, от горите и Разтопените земи. Искат от мен да ги поведа.
Това е болезнено за Ел Капитан. През всичките тези години той се беше опитвал да събере армия, а Брадуел се появява и му я отнема. Той знае, че това не е важно, но все пак...