– Колко са?
– Твърде много, за да ги преброя. А сега нямам нищо.
Ел Капитан се изправя до седнало положение и опира гърба на Хелмут в стената.
– Преброя – повтаря Хелмут.
Може би той мисли, че трябва да знаят точно на колко хора могат да разчитат, ако накрая се наложи да влязат в някаква битка.
– Сега е моментът – казва Брадуел. – Нуждаем се от бактерията. Как иначе чистите ще се научат?
– Искаш да кажеш „как иначе ще получиш шанс да ги накажеш“? Наистина ли си играеш на Господ?
– Уилъкс си играеше на Господ, не аз – той завъртя тока на ботуша си върху мръсния под. – Преша е затворена там вътре, Кап. Да не искаш просто да я изоставя?!
– Да не би да правиш всичко това, просто за да си я върнеш обратно?
Дали Брадуел няма да излезе като герой от всичко това? Преша беше принудила Ел Капитан да постъпи както е правилно. Нали в крайна сметка той го беше направил? Това нищо ли не означава?
– Правя го, защото такава е мисията ми. Досега тя беше твоята мисия.
– Каза ми, че си ни учил на историята на сенките, защото е трябвало да се поучим от миналото, за да не го повторим. Това не е ли просто поредният по-малък апокалипсис[49], който този път ще се случи по твоите правила?
Брадуел сяда на земята и отпуска глава върху дланите си. Крилете му са разперени върху пода около него. Той разтърква очи. Да не би да се готви да се разплаче?
– Какво? – пита Ел Капитан. – Какво има?
– Изгубих бактерията. Напихме се, Кап. Събудихме се. Опитах се да я скрия. Сега я няма – той поглежда Ел Капитан. – Какво съм аз, Кап?
– Какво искаш да кажеш?
– Човешко същество ли съм или животно? Дали изобщо съм все още син на родителите си? Какво мислиш, че съм?
– Няма значение какво мисля аз.
– За мен има.
– Ти си пророк. Така казват някои. Може би ангел ... с тези криле. Вярваш в истината. Затова Преша те обича.
– Как би могла да ме обича такъв?
– Сега знаеш как се чувствам аз.
– Как се чувствам – повтаря Хелмут. Дали и той не е влюбен в нея?
– Ти наистина я обичаш, нали?
Ел Капитан кимва. Брадуел сякаш приема това. Поради някаква странна причина той сякаш дори се радва да го чуе.
– Още не е изпратила съобщение, нали? Имаме време. Може би ще можем да открием бактерията.
– Може би – съгласява се Брадуел.
– Вест от горе – казва Ел Капитан, спомняйки си думите на Брадуел. – Все още има малко време.
– От горе – повтаря Хелмут. – От горе.
Ел Капитан го усеща как се извива назад и гледа нагоре към небето през съборения покрив на книжарницата.
– От горе – повтаря отново той.
– Знаем, Хелмут. Знаем. Млъкни, чу ли?! – сопва се Ел Капитан.
– От горе! – вика отново Хелмут и след това сграбчва брадичката на Ел Капитан и я вдига нагоре.
– Махни се! – тросва се отново Ел Капитан.
Хелмут посочва небето.
Ел Капитан неохотно вдига поглед. Брадуел прави същото.
И тогава забелязват малка точка, която се движи в кръг и постепенно се спуска надолу, размахвайки криле.
– Какво е това? – пита Брадуел.
Малкото нещо цвърчи и се спуска по спирала.
Всички зяпват, когато виждат фините му метални криле, които се размахват все по-близо до тях.
Фридъл.
Той се приземява върху леглото на Ел Капитан и повдига криле. Хелмут протяга ръка. Фридъл скача върху нея. Хелмут го вдига нагоре и Ел Капитан вижда малкия бял край на парче хартия, пъхнато в тялото му.
Съобщение.
Партридж
Навсякъде
Партридж е пристегнат върху носилката и покрит изцяло с бял чаршаф. Вече са извън хотела. Айралийн и Бекли са облечени в бели лабораторни престилки и бутат носилката, чиито колела тракат по настилката, по страничните улички. Единственото, което Партридж вижда, е ярката светлина, прозираща през белия чаршаф над очите му. Той знае, че наблизо тичат хора. Подминават групи от гласове. Някъде избухва караница: той чува как двама ядосани мъже си крещят.
Разнася се писък, последван от по-далечни викове и няколко изстрела.
Партридж трябваше да е мъртъв, но се чувства съвсем жив – сърцето му е свито и всяко негово туптене отеква като удар в гърдите му. Гласингс е мъртъв. Всички те могат да умрат. Възможно ли е сестра му наистина да заговорничи за събарянето на Купола? Дали този тънък, бял, покриващ лицето му чаршаф, който той засмуква в устата си всеки път, когато си поеме дъх, да е един вид предупреждение, че смъртта е онова, което го очаква в близко бъдеще?