Той чува Бекли да крещи:
– Внимавай с бордюра!
Носилката завива и се блъска в бетона.
Движат се възможно най-бързо. Блъскат се в чимове трева, от което тялото му подскача. Този път не ги чака кола. За щастие са на същото ниво в Купола като многоетажната сграда с камерите за хибернация.
Партридж не може да понася това, че не може да вижда. Той хваща чаршафа с два пръста и го повдига на сантиметър нагоре от едната страна, след което обръща глава. Сега има страничен поглед към всичко случващо се и улиците, задръстени от хора. Някои тичат и влачат след себе си деца, носейки бутилки с вода и кутии с прахчета сойтекс. Хората се блъскат в магазините и се редят на опашки, които се вият около сградите. Някои уплътняват прозорците с насмолен брезент и лепкава лента от страх, че защитният Купол ще бъде разрушен. Заради Форстийд някои имат преметнати на гърбовете си пушки.
Въпреки всичко това, те се придвижват напред. Тъй като бутат мъртвец, не им обръщат внимание. Хората са свикнали със смъртта. Сега се готвят за още. На лицата им има смесица от страх, паника и странно примирение – сякаш нещо, което отдавна очакват, най-сетне се е случило.
Но тогава той забелязва човек, който пише върху един от плакатите, на който са двамата с Айралийн по време на среща. Мъжът драска с червена боя по лицата им: ТАЗИ ИЗМЕТ ТРЯБВА ДА УМРЕ.
Партридж е потресен. Тези хора обичаха него и Айралийн. Именно те бяха причината двамата да се оженят – за да бъдат хората щастливи и да имат причина да живеят. А сега ги наричат „измет“ ... Казват, че трябва да умрат ... Той остава чаршафа да падне отново. Дали чистите няма да го убият? Нима нещата ще се развият по този начин?
Щом като се озовават вътре в сградата, Айралийн и Бекли бързо го развързват. Започват да тичат през поредицата от тунели и дълги зловещи коридори, които вече започват да му стават по-познати, подминават слабо осветени стаи, пълни с бръмчащи машини, които поддържат замразените хора живи.
– Точно отпред е – казва Айралийн.
Партридж ги следва двамата с Бекли, завива зад ъгъла и вижда врата, от която в коридора се процежда светлина. Айралийн и Бекли забавят крачка. Партридж приближава до вратата, спира и после почуква. Пийкинс и една сестра вдигат очи от някакъв график.
– А, радвам се да те видя, Партридж – поздравява го Пийкинс. – Радвам се, че си успял да стигнеш дотук, като се има предвид какви са... обстоятелствата.
Стаята е изненадващо яркоосветена и топла. Бекли и Айралийн остават близо до вратата, за да наблюдават коридора.
Партридж се приближава до капсулата и вижда замъглените очертания на лицето на Одуолд Белз: острата му бяла коса, затворените очи и бледите страни, покрити с тънък слой ледени кристалчета. Белегът върху шията му е червен от пресния хирургически разрез, останал отпреди замразяването. Партридж си спомня малката синя кутия, в която беше вентилаторът, свален от гърлото му, и лицето на Преша, когато беше осъзнала, че това означава, че дядо ù е мъртъв.
– Ситуацията бързо се влошава – казва Бекли.
– Трябва да действаме бързо – добавя Айралийн.
– Как изглеждат нещата? – пита Партридж.
– Още малко и ще разберем дали има някакви трайни увреждания – отвръща Пийкинс.
– Увреждания? Мислех си, че той или ще оцелее, или няма.
– Има много междинни сценарии – обяснява Пийкинс, очевидно раздразнен от него. – Тишина, моля.
Пийкинс и сестрата работят бързо. Преместват капсулата в хоризонтално положение. Силната, натрупана топлина размразява стъклото. Сърдечният пулс на екрана близо до капсулата започва да се ускорява. Партридж дори започва да се тревожи, че сърцето бие вече твърде бързо. Пиукането се забързва.
Стъклото на капсулата се отдръпва с електрическо бръмчене и разкрива лицето на Белз – вкочанено и мокро от стопените ледени кристали.
– Задействам пълния капацитет на белите дробове – обявява Пийкинс и въвежда данните в компютъра със съсредоточено лице.
Гръдният кош на Белз се повдига и спуска и след това той си поема дъх през носа. Главата му се отмята назад, бузите и челюстта му се разтрисат и след това лицето му потреперва. Той стиска очи. Изглежда, дробовете му са блокирани.
– Той не диша – обажда се Партридж.
– Почакай – спира го Пийкинс с очи, вперени в пулта за управление. – Просто почакай...
Сърцето на Белз започва да тупти бързо – пиукането е остро и неспокойно, но той продължава да лежи там сковано.
– Пулсът става прекалено ускорен – предупреждава сестрата.