– Направете нещо! – изкрещява Партридж. – Не можем да го изгубим.
И тогава Белз отново си поема дъх, което изглежда невъзможно. Сега задържа въздуха прекалено много. Лицето му става моравочервено.
– Почакай – повтаря Пийкинс. – Задръж така, задръж.
Устните на Белз започват да посиняват.
– Господи! Той умира! – крещи Партридж. – Умира тук, пред очите ни!
Айралийн се опитва да дръпне Партридж назад от камерата.
– Партридж – меко казва тя.
Изглежда, че Пийкинс внезапно е обзет от паника.
– Не зная какво повече да сторя... Никога не съм правил това с толкова възрастен човек ...
И тогава звукът става равен. Пиукането е заменено от един непроменящ се, ужасен тон.
Партридж протяга ръце и сграбчва Белз за раменете, които са още студени.
– Дръпни се! – изкрещява Пийкинс, но Партридж избутва възрастния мъж достатъчно, за да сложи коляното си върху капсулата, след което се повдига и се надвесва над гръдния кош на Белз. Натиска го с цялата сила, на която е способен. Нищо.
– Партридж! Остави го! – крещи Бекли.
Партридж отново натиска гръдния кош на стареца.
– Ако ще го правиш, то го прави както трябва! – вика му Пийкинс и му показва мястото, където ребрата на Белз се събират в средата на гърдите му.
Партридж се изправя и стоварва лактите си върху стареца. Възрастният мъж все още не помръдва.
Партридж затваря очи и го прави отново и отново.
– Не умирай! – крещи той. – Не умирай!
Усеща тънката кожа на възрастния мъж, костите на гърдите му и как сухожилията му поддават.
– Той си отиде – обажда се сестрата.
– Партридж – казва Пийкинс. – Спри! – той блъска Партридж по рамото. – Спри!
Но задъхан и потънал в пот, Партридж продължава.
– Това е загубена кауза – казва Бекли.
– Спри, Партридж – умолява го Айралийн. – Моля те!
И Партридж започва да се чуди дали не са прави. Той отваря очи. Лицето на стареца е изопнато. Дали вече е мъртъв? Партридж продължава. Има чувството, че ще се разплаче, но след това машината изпиуква. Чува се един удар на сърцето... После още един. Очите на мъжа се отварят и той среща погледа на Партридж.
Гърдите на Белз помръдват нагоре-надолу. Очите му са широко отворени. Той издишва с дълбоко свирещо хриптене.
– Одуолд – възкликва Партридж и се навежда по-близо до стареца. – Одуолд! Ти си тук. Ти си добре.
Партридж скача от камерата. Пийкинс и сестрата започват да се суетят, за да стабилизират Белз. Не след дълго той се успокоява. Дишането и сърдечният му ритъм стават ритмични.
– Ще те съберем с Преша, разбра ли? – меко му казва Партридж. – Липсваш ù. Тя иска да те види. Разбираш ли ме?
– Преша – промълвя старецът и устните му потрепват, докато изрича името ù.
– Да. Ти ù липсваш.
– Съпругата ми.
– Не, внучката ти – поклаща глава Партридж.
– Къде съм? – объркано го поглежда старецът.
– Всичко е наред – уверява го Партридж. – Всичко е наред.
– Къде е жена ми? Къде е Преша?
– Внучката ти – поправя го Партридж.
– Нямам внучка. Как бихме могли да имаме, като не можехме да имаме дори деца?
Партридж поглежда останалите.
– Той е дезориентиран – обяснява му Пийкинс. – Може би е временно.
– Това се случва понякога – добавя сестрата.
Партридж отива до стената и се обляга на нея, опитвайки се да прочисти главата си.
– Къде съм? – повтаря Белз.
– В болницата си – спокойно му обяснява Пийкинс. – Ще се оправиш.
– Той не е истинският ù дядо – казва Партридж. – Намерил я е след Детонациите и се е грижил за нея като за свое собствено дете. Сигурно я е кръстил на съпругата си. Тя е била детето, което никога не са имали.
Пийкинс обяснява на възрастния мъж как стоят нещата:
– Направихме ти операция и беше в нещо като кома, но ще се оправиш.
– Уж е тук, но всъщност го няма – казва Бекли.
Партридж се вторачва в пода. Още не е приключил тук. Излиза от стаята и тръгва по коридорите. Тича, макар да се чувства замаян. Тича, плъзгайки едната си ръка по стената и се отблъсква от нея, когато прави завой.
Айралийн и Бекли го следват.
– Какво става, Партридж? – крещи след него Бекли. – Къде си тръгнал?
– Партридж! – вика Айралийн.
Те знаят къде отива той. Той продължава да тича, залитайки по коридорите, докато не стига до камерата с повишена степен на сигурност – онази, която е заключена и очаква Партридж да измисли някой код или някаква парола.
Останал без дъх, той стои и гледа втренчено вратата, докато Бекли и Айралийн не го настигат.
– Какво си сложил тук вътре? Какво си ми оставил? – обръща се той към баща си.