Партридж не разбира. Той поглежда Бекли, който пребледнява и излиза от стаята.
Бекли се вкопчва в рамката на вратата и поглежда Партридж с широко отворени очи.
– Господи, Партридж. Нима не знаеш?
Партридж поклаща глава и поглежда Айралийн. Той вижда как по нейното лице също преминава разбиране. Отново поглежда към капсулите. Този път оглежда краищата им за табелки с имена. Открива малки метални табелки върху предната страна на всяка капсула с инициали: АКУ, ЕЛУ, СУУ, РКУ.
РКУ са неговите инициали: Рипкард – истинското му име, Крик – второто му име и Уилъкс.
СУУ са инициалите на брат му, Седж Уотсън Уилъкс.
Той се хваща за тази втора капсула и след това бързо се премества при третата табела с инициали АКУ. Арибел Кординг Уилъкс – неговата майка.
Когато очите му се спират на последната табела с инициали ЕЛУ, той казва:
– Не, не.
Баща му – Елъри Лоутън Уилъкс.
Възможно ли е това да е семейството му, пресъздадено отново?
Той си спомня за преждевременно родените бебета зад редицата от прозорци в яслите – клонинги, създадени от генетичния код на чистите и несретниците.
Дали в момента не вижда майка си и баща си като бебета? Дали не вижда Седж и самия себе си? Дали това не му беше подарил баща му? Бе му върнал семейството ...
Едното му коляно се подгъва. Той се хваща за ръба на една от капсулите и отива при металната кутия върху самотната маса. Известно време я гледа втренчено. Ушите му са зачервени от нахлулата в тях кръв. Очите му се замъгляват. Той премигва и отново фокусира погледа си върху кутията.
Трябва да отвори капака.
– Не го прави – моли го Айралийн. – Остави я!
Но той не може да не го направи. Сваля капака с палците на ръцете си. Той изтраква върху металната маса.
Вътре има медицински инструкции – график за остаряването на екземплярите, така че накрая между тях да има правилните разлики във възрастта, за да бъдат отново семейство. АКУ и ЕЛУ трябва да бъдат извадени и да остареят с двадесет и пет години, след което може да бъде изваден СУУ. Майката и бащата на Партридж са се сдобили със Седж, когато са били на двадесет и пет години. РКУ може да бъде изваден две години по-късно.
А след това? Какво си е наумил баща му? Че те ще бъдат семейство ли – нормално семейство? Ще се съберат отново и ще бъдат едно цяло ли?
Може би баща му не е съжалявал, че е убил съпругата си и големия си син, защото те са били още живи.
Партридж се връща при капсулите – при малките бебета. Какво ще прави с тях? Това е наследството му.
Радиото на Бекли изпращява. Дали сестрата на Партридж е задействала плана си? Дали оцелелите са нахлули в Купола? Нима това е началото на поредната кървава война?
– Айралийн, кажи ми, че нещо в този свят има значение – казва Партридж. – Кажи ми, че има нещо свято.
– Ти имаш значение – прошепва тя.
Но не това е, което той иска да чуе.
Бекли се връща в стаята.
– Лайда и Преша са били открити.
– Мислиш ли, че се е започнало? – пита Партридж.
– Недалеч от Купола се е събрала една група – отвръща Бекли. – Според докладите изглежда, че те се придвижват.
Айралийн и Бекли излизат в коридора и за момент Партридж остава сам с бебетата. Баща му също е мислел, че върши онова, което е правилно. Но сега Партридж знае, че той не е негов баща. Баща му винаги ще остане чужд за него. Партридж ще се опита да спаси Купола не заради онова, което той представлява или се стреми да бъде, а защото всеки отделен човек има значение. Той може да се опита да спаси животи.
– Домът е свят, Партридж – казва Айралийн.
– Трябва да отведем Лайда и Преша в оперативния център. Одуолд Белз също.
– Семейството е свято – прошепва Айралийн. – Дом, в който има семейство.
Партридж излиза в коридора. Светлините в стаята премигват и угасват. Вратата автоматично се затваря. Единственият шум е звукът от резетата, които отново застават на местата си.
Ел Капитан
Подходящо решение
Нашият живот не е случайност. Това е началото, не краят...
Брадуел го прочита на глас отново и отново, стиснал с два пръста края на малката лента хартия. Ръцете му треперят толкова силно, че нарисуваният на ръка лебед сякаш потрепва.
– Как, по дяволите, ще го унищожим без бактерията? – пита Брадуел.
– Проклет да съм, ако зная – отвръща Ел Капитан.
– Проклет! – гневно повтаря Хелмут.
Отвън хората са започнали да стават шумни – чуват се викове и неясни монотонни напеви.