– Ако Партридж наистина е начело – казва Ел Капитан, – той няма да има смелостта да избие всички ни.
– А ако в действителност той не е начело? – пита Брадуел.
– Ще разберем веднъж завинаги дали това е така – отвръща Нашата добра майка, след което бърка в животинските си кожи и изважда квадратната метална кутия, съдържаща бактерията. – Ще участвате ли?
Брадуел поглежда през срутената стена към тълпата.
– Ще участвам само ако аз съм този, който отнесе бактерията до Купола – казва Брадуел.
– Те ще се целят първо в теб, Брадуел – поклаща глава Нашата добра майка. – Теб ще подозират най-много от всички.
– Няма да се наложи да се приближавам твърде много – той отива до лавицата, където Фридъл стои върху малките си, извити крака. – Ако ме застрелят, можем да се погрижим все пак бактерията да стигне до целта.
– Това малко създание? – Нашата добра майка присвива очи към Фридъл. – Сега си го спомням. Това беше подарък за Преша от майка ù, нали? С негова помощ майка ù е знаела, че тя е добре.
– Точно така – отвръща Брадуел.
Нашата добра майка се навежда по-близо до деликатната метална цикада.
– Майка ù все още е с нас. Така правят майките. Грижим се за децата си дори от гроба – тя кимва. – Това е подходящо решение. Да, одобрявам го. – След тези думи тя се отправя към брезентовото покривало, но преди да излезе, се обръща и добавя:
– Някога имах съпруг. Трябва да знаете това. Той ме напусна, преди да ни ударят Детонациите. Той е вътре в Купола – моят мъртвец е там. Знаете ли какво ще направя, щом като Куполът е разрушен?
– Какво? – пита Брадуел.
– Ще го преследвам като диво животно и ще го убия хладнокръвно. За предпочитане с голите си ръце – тя се усмихва. – Госпожа Форстийд ще убие господин Форстийд. Признавам, че някои страни на войната могат да бъдат много лични.
Преша
Куклена глава
Чандри, Лайда и Преша стоят в средата на планетариума върху малка, кръгла сцена и кофата, с която бяха дошли тук, е помежду им. Театърът е тъмен, сякаш е на здрачаване. Над главите им проблясват звезди.
– Всичко е затворено – магазини, училища, ресторанти – обяснява Чандри. – Затова успяхме да уредим среща тук.
– Затворено? – изненадва се Лайда.
– Знаят какво имате – обръща се Чандри към Преша. – Знаят какво планирате.
– За какво говориш? – пита Преша, която не иска да се издаде.
Тя не е убедена, че може наистина да се довери на Чандри. Беше ù повярвала дотолкова, че да влезе в кофата, защото това беше единственият им изход, но издаването на такава тайна е нещо различно.
– За вашата революция. Те знаят за нея.
– Революция? – изненадва се Преша.
Никога преди това не е мислила за случващото се като за революция, но, разбира се, Чандри е права. То може да се превърне точно в това.
– Ние се подготвяме за най-лошото – казва Чандри, – което в крайна сметка може да се окаже за добро.
– Как се подготвяте? – пита Лайда.
– С военни сили, разбира се. Въоръжена милиция. Отново се появи нуждата от Праведната червена вълна – Кулп нервно поглежда часовника си.
Преша знае историите за това как Праведната червена вълна е взела властта преди Детонациите – с управление чрез терор и потисничество. Тя иска да знае кого очакват.
– Кой ще дойде? – пита Преша.
– Един доктор – отвръща Чандри и хвърля поглед към главата на куклата в ръката на Преша, сякаш докторът идва да излекува нея.
– Арвин Уийд ли? – пита Лайда.
Чандри кимва.
Името е познато на Преша.
– Той дойде при мен на сватбеното тържество – в мига, в който го казва, Преша започва да се чувства виновна за това, че е споменала сватбата пред Лайда. Тя усеща как младата жена сякаш настръхва. – Той искаше да говори с мен.
– Той отчаяно искаше да те отведем на безопасно място, където да говорите – казва Кулп. – И ето те тук.
– Какво иска? – пита Преша, усещайки металната кутия, която все още е в безопасност, притисната към кожата ù.
– Той мисли, че може да имаш нещо. Нещо... – Чандри търси подходящите думи – изключително важно.
Стомахът на Преша трепва. Дали това не е човекът, с когото тя иска да се срещне?
– Познаваш ли го? Може ли да му се има доверие? – пита тя Лайда.
– Не зная на кого може да се има доверие. Това не е ли вече очевидно? – тя вдига поглед към фалшивите звезди.
– Той част ли е от Сигнус? – обръща се тя към Чандри. – Като теб ли?