– Познавах майка ти – казва Чандри. – Бяхме в една група за игри, която беше прикритие за срещи.
Всяко споменаване на майка ù кара Преша да изпитва физически копнеж. Опитва се гласът ù да не звучи прекалено отчаяно:
– Майка ми? Каква беше тя тогава?
– Тя беше удивителна – сериозен, остър ум и дълбоко сърце. Аз я ценях изключително високо – отвръща Чандри и свежда поглед към ръцете си. – Мислех, че тя може да ни спаси – тя поглежда Преша. – Може би ти ще можеш.
Преша не е сигурна какво да каже, но, така или иначе – не ù остава време да отговори.
Разнася се щракане. Вратата на аварийния изход на планетариума се отваря. В залата се процежда светлина и после вратата се затръшва.
Появява се младият мъж, когото беше видяла на сватбения прием. Да, тя го познава веднага. Той идва на сцената и за момент застава там смутено.
– Опитвах се всячески да намеря начин да поговоря с теб една минута – казва той. – Накрая се наложи да го направя по трудния начин – той поглежда към Чандри и казва:
– Благодаря ти. Оценявам помощта ти.
– Това е най-малкото, което можех да направя – отвръща тя и Преша си задава въпроса дали не е била задължена по някакъв начин на Уийд.
Той поглежда към Лайда и се усмихва.
– Твърде много време мина – казва Уийд.
– На чия страна си? – пита тя. – Просто ни кажи истината.
– Аз съм на своята страна – отвръща той. – Всеки от нас постъпва така. Ако мислите по различен начин, значи се заблуждавате.
– Тогава какво искаш? – пита Преша.
– Зная за вашето пътуване. Зная до какво може би сте имали достъп. Зная, че ти може би приличаш много повече на майка си, отколкото Партридж някога си е представял.
– Какво би трябвало да значи това? – недоумява Преша.
– Искаш да постъпиш правилно.
– Искам много неща – отвръща тя.
Уийд сключва ръце зад гърба си.
– Кажи ми кои са тези неща, Преша. Може би ще можем да сключим сделка.
– Не зная дали мога да ти имам доверие.
– Какво искаш? Започни от това.
– Искам Лайда да може да се измъкне от тук. Дадох обещание.
– Не разбирам – поклаща глава Уийд. – Нима искаш да живееш там, отвън, Лайда?
– Не ме е грижа дали разбираш, или не.
– Затова ли обърна гръб на Партридж? Защото искаше да го зарежеш?
– Никога не съм му обръщала гръб.
– Въпреки това, не отговори на нито едно от писмата му.
– Той ми е изпращал писма ли? – недоумява Лайда. – Арвин, наистина ли той ми е писал?
– Много пъти – отвръща Уийд.
Лайда си поема дълбоко дъх и го задържа в дробовете си. Очите ù пробягват по залата.
– Трябва да го видя. Трябва да го видя, преди да си тръгна. Веднага – казва тя. – Трябва да го видя веднага!
– Почакай, Лайда – Преша се обръща към Уийд. – Зная, че тук сте пречиствали хора. Зная, че сте създали Специалните сили, но тези подобрения са се обърнали срещу хората. Децата, които сте пречистили...
– Какво за тях? – пита Уийд.
– Те са мъртви. Вие ги убихте. Разполагате с възможността да пречиствате, но този процес...
– ... Разрушава най-важните функции на тялото – Уийд протяга ръцете си хоризонтално пред себе си, с дланите надолу. Те леко треперят. – Уилъкс ме накара да си направя мозъчни подобрения. Искаше да използвам ума си, за да го спася – той протяга ръка, хваща Преша за китката и повдига главата на куклата. – Но за теб още не е твърде късно.
Дъхът на Преша замира. Сърцето ù сякаш се издига в безтегловност в гърдите ù.
– Имам онова, от което се нуждаеш – мускала със серума на майка ми и формулата. Ти можеш да пречистваш, а аз имам онова, което е необходимо, за да няма процесът никакви смъртоносни странични ефекти. Имаше и още нещо. За това е нужна формулата и...
– Имаме всичко, от което се нуждаем, Преша – прекъсва я Уийд. – Мога да започна с теб.
Това е мигът, който Преша е очаквала. Главата на куклата може да бъде махната. Тя може да се освободи от нея. Може отново да бъде цяла, да бъде изцяло себе си. Те могат да спасят и останалите оцелели.
– Няма време – намесва се Лайда.
– Не знаем кога ще атакуват и дори дали ще имат куража да се опитат да го направят – обяснява Уийд и пъхва ръце в джобовете си. – Може би имаме време, а може би – не.
– Те още не са получили съобщението от мен. Очакват го – отвръща Преша.
– Не – промълвя Лайда и извръща поглед от всички тях. – Съобщението вече е изпратено.
– Аз не съм го изпращала – отбранително възразява Преша. Да не би Лайда да не ù вярва? – Наистина не съм.