– Аз го направих – тихо казва Лайда.
– Какво им каза, Лайда? – пита я Преша и сграбчва лакътя ù. – Какво съобщение изпрати?
– Знаеш какво съм им казала – отвръща Лайда и издърпва ръката си от хватката на Преша. – Казах им, че моментът е дошъл. Казах им да го разрушат. Използвах думите, които ти ми каза, и нарисувах рисунка на лебед, така че Брадуел да знае, че е от теб.
– Защо, Лайда? Защо го направи? – Преша втренчва поглед в пода, опитвайки се да осмисли всичко: променящите се факти, последствията извън Купола. Когато осъзнава какво се е случило, се чувства предадена. – Накара ме да ти кажа кодовите думи. Как можа да ми го причиниш?!
– Направих го за всички нас – отвръща Лайда.
Тя бръква в кофата, изважда две копия и подава едното на Преша.
– Няма да взема това копие, Лайда. Разбираш ли изобщо какво си сторила?
Лайда отново бръква в кофата и изважда бронята си, изплетена от метални закачалки. Пъха ръцете си в ремъците, които е прикачила. Бронята приляга плътно върху гърдите и корема ù, където бебето вече е започнало да се оформя. Това е ръчно изработена броня. Сигурно Лайда я е направила. Но от какво и как? Преша не знае, но бронята е точно по мярка на Лайда.
– Направих онова, което трябваше да направя – отвръща Лайда.
– Трябва да отведем двете ви на безопасно място – казва Уийд и разтрива челюстта си, очевидно опитвайки се да измисли някаква стратегия.
– Трябва да видя Партридж – отново повтаря Лайда с категоричен тон.
– Точно при него ви изпращам. Но първо – той поглежда към Преша – мога да защитя изследователските лаборатории, Преша. Те имат допълнителна вградена защита. Ако ми дадеш онова, което имаш, аз мога да го запазя в безопасност.
Преша усеща допира на металната кутия върху ребрата си.
– Обещаваш ли ми да направиш онова, което е правилно?
– Обещавам.
– Доверяваш ли му се? – Преша поглежда към Лайда.
– Доверието изисква вяра – отвръща Лайда. – Точно в момента какво друго ми е останало?
Преша бръква под униформената си куртка и изважда кутията. Когато му подава мускала и формулата, я обзема страх. Ръцете ù треперят, сякаш и тя самата ще рухне всеки момент.
– Партридж ще поиска да отмениш атаката. Чистите могат да загубят всичко, затова той ще ти предложи всичко. Всичко, което някога си искала. Бъди готова за това.
Как Преша би могла да се подготви за това да получи всичко, което някога е искала?
– Гледай да спазиш обещанието си, Арвин Уийд.
– Знаеш ли, че той уби и моите родители – казва Уийд. – Трябваше да казвам, че малката ми сестра е умряла от усложнения при раждането, но тя беше заложница. Родителите ми направиха онова, което искаше Уилъкс, но той въпреки това я уби. После, когато аз бях малко по-голям, те настинаха и не успяха да се възстановят, сякаш нещо толкова безобидно като една настинка може да ги е убило. Аз се престорих, че вярвам на това, Преша. Преструвах се отново и отново. Сега просто искам да ги спася.
– Кои?
– Толкова са много – твърде много, за да мога да ги преброя... – за момент Уийд е неспособен да продължи. Гласът му е задавен от мъка. Той се закашля и продължава:
– Уилъкс ме накара да ги създам. Сега е моя отговорност да ги запазя живи – той внезапно поглежда Преша и Лайда, сякаш така е бил погълнат от мислите си, че е забравил, че те са там. – Ще изпратя съобщение на Партридж, че ще дойдете – той стиска металната кутия, вдига я нагоре в юмрука си и добавя:
– Благодаря ти.
После, докато се отправя обратно към вратата, извиква през рамо:
– Вземи копието, Преша. В някакъв момент ще имаш нужда от него.
Ел Капитан
Сърце
Те вървят напред, всички заедно: групита, майки, войници от ОСР, поклонници на Купола, дори и няколко подземни момчета и семейства, които са били прогонени от града, щаба и предните постове. От войниците на Специалните сили не са останали много, но от време на време някой от тях ги заобикаля отдалече, душейки въздуха, и изчезва, преди да са започнали да стрелят по него.
Оцелелите се струпват в гората в края на оголеното пространство на хълма, върху който се издига проблясващият в бяло и увенчан с лъскави, черни оръжия Купол, чийто кръст пронизва тъмните облаци.
Ел Капитан е подкрепян от двете си страни от войници на ОСР, които поддържат общата им тежест с Хелмут. Костите го болят – особено счупените ребра, а кожата му е подпухнала от синините и вътрешните отоци. На местата, където въжетата бяха прежулили китките му, сега има превръзки.