Партридж все още чува думите на Форстийд: „Баща ти не беше просто най-големият масов убиец в историята. Той беше най-успешният...“. Пред това ли се прекланяха някои от хората тук?
Докато говори, очите на Форстийд блуждаят из тълпата и след това се спират на Партридж.
– Да не забравяме какво е сторил за нас и да отнесем неговия завет с нас в бъдещето.
По гърба на Партридж се стича пот. Той не иска заветът на баща му да бъде пренесен в бъдещето. И ето че идва неговият ред да застане на микрофона – сякаш той е човекът, който ще отнесе този завет в бъдещето, и по всеобщо мнение това е точно така. Партридж се изправя и минава покрай поредицата от увеличени фотографии, които започват с годините на баща му като кадет в Най-добрите от най-добрите, когато създал Седемте, влюбил се в майката на Партридж и може би започнал леко да полудява – вероятно вече е бил започнал да показва първите признаци на маниакалното си поведение, нарцисизъм[4], и може би малко от добрата старомодна параноя[5]. После снимките продължават с негови фотографии като главен инженер на Купола, стоящ до не един президент, и после по-скорошни негови снимки вътре в Купола, докато произнася речи, застанал пред най-скорошния елитен корпус на Специалните сили. Накрая има една негова фотография, на която той е прегърнал двамата си сина. Партридж, застанал от едната страна, изглежда дългурест и слаб за годините си и е присвил загрижено вежди като някой мъж на средна възраст. Седж, застанал от другата страна, е висок и широкоплещест – беше преминал рано през пубертета. Той стои изправен и се усмихва на камерата. Тримата стоят пред коледното дърво. Вероятно това е първата им Коледа след Детонациите. Изглеждат като хора, които са преминали през изпитание, оцелели са и сега се чувстват в безопасност. Какво е това на лицата им – облекчение или гордост?
Партридж отива до подиума, който е поставен за излъчването на живо. Поглежда към аудиторията, но не успява да види почти нищо заради блясъка на ярките прожектори. Забелязва Мими, която го гледа със замъглени очи. Застаналата до нея Айралийн му се усмихва със стиснати устни и му кимва окуражаващо. Форстийд стои до стената заедно с Пърди и Хопс.
Сякаш ти нямаш вече свои собствени лъжи, Партридж. Ако ще започваш начисто, защо не започнеш от самия себе си?
Той се прокашля в стиснатия си юмрук , след това отваря уста, за да каже репликите, които са му дадени: Тук съм да представлявам семейството си. Баща ми е мъртъв и сега е време да излекуваме скръбта си ... Но когато започва да говори, думите, които са на езика му, са по-простички: Аз убих баща си.
Той се паникьосва. Какво ще каже на тези хора? Камерите са насочени към него – сякаш е заобиколен от огромни очи, вперени в него. Там, отвън, Лайда го гледа. Всички го гледат. Всъщност това е първият път, когато се обръща към всички хора от Купола.
Първият път.
Истината.
Няма значение какво иска Лебедът от него и какво очаква Гласингс. Така или иначе, никой от тях не се е свързвал с него след смъртта на баща му. Защо? Той не знае, но знае, че сега той ръководи нещата. Той е водачът и е време той да води.
Представя си как Брадуел гледа този запис някой ден. Ами ако той свърши, заключен в шкафа му заедно с всичко други стари неща, които е пазил в тайна? Чува как Преша се чуди на глас дали той притежава достатъчно кураж и Ел Капитан, който му крещи: Кажи го! Кажи им! От какво се страхуваш? Най-лошото вече се случи на нас.
По дяволите! Един ден ще се превърне в баща си – скоро. Собственото му дете може да види записа на този момент някога в далечното бъдеще.
Той поглежда към залата и забелязва Герти, който е твърде стар, за да изглежда толкова засрамен, но въпреки това изглежда точно така и бързо свежда поглед към коленете си. Партридж не иска да му се налага да изпраща послание на всеки един Герти в Купола. Не. По дяволите! Сега е моментът.
Той отново отваря уста. Ако ги лишиш от тяхната лъжа, те ще се самоунищожат. Не може да продължава с тази лъжа. Трябва също да може и да се погледне в огледалото.
– Благодаря на всички, че дойдохте – казва той и хвърля поглед на Хопс, който изглежда приятно изненадан.
Хопс искаше от него да е по-разговорлив, но лицето на Форстийд потъмнява. Той знае, че това излизане извън сценария не вещае нищо добро. Тези хора харесват последователността и нормалността ...