Преша вижда снимка на майка си. Тя бързо коленичи и я взема. Майка ù седи до камина с новородено бебе на ръце – Партридж или брат му Седж. Преша знае единствено, че това не е тя като бебе.
Айралийн влиза и започва да събира листовете, сякаш смутена от бъркотията наоколо. Партридж отива до голямото бюро в средата на стаята.
– Тук има комуникационна система – обяснява Партридж. – Тя се свързва с други места по света, които са оцелели – той докосва бюрото и върху повърхността му светва екран, подобен на онзи върху махагоновата маса в конферентната зала, но върху него има карта на света. – Ако Куполът бъде унищожен, същото ще се случи и с шанса ти да намериш баща си – той посочва Япония и добавя:
– Сърцето му бие. Той е жив някъде там...
– Уийд ми каза, че ще ми кажеш всичко, за да ме накараш да спра нападението.
– А защо да не го направиш?
– Защо си мислиш, че мога?
– Нека ти разкажа какво е разбрал баща ми. Несретниците са висшата раса. Те са били подложени на многократните изпитания на ужасите, през които са преминали, и сега са по-калени. А чистите? Те са слаби, изнежени и пазени. Вече нямат истинска имунна система. Знаеш ли какво ще се случи, ако Куполът вече не съществува и чистите трябва да живеят там, отвън, да дишат пепел и да се борят с пясъчните създания, зверовете и групитата?
– Да – отвръща Преша. – Зная точно какво ще се случи. Забравил ли си, че така съм прекарала детството си?
– И искаш това да се случи отново?
Преша поклаща глава.
– Исках чистите да помогнат на оцелелите. Исках да изравним нещата с помощта на лекарството. Исках да изтрия всички белези и сраствания и да направя всички цели отново. Но вече не искам това. Брадуел беше прав. Никога не трябва да заличаваме миналото, дори когато го носим върху кожата си.
– Зная къде е бутонът, Партридж – Айралийн посочва към един малък метален квадрат, вграден в стената. – Това е, нали? Спаси ни, Партридж.
На отворената врата се чува почукване. Един мъжки глас казва:
– Брадуел чака. Готови ли сме?
– Готови сме – отвръща Партридж.
На едната стена светва екран и на него се появява лицето на Брадуел. Очите му са присвити. Вятърът шиба ризата и косата му. Той се обръща и поглежда настрани, разкривайки двойния белег върху едната страна на лицето си.
Айралийн ахва. Тя не е свикнала с пепелта и белезите.
Камерите, вградени в очите на Хейстингс, следят Ел Капитан и Хелмут, които изглеждат бледи и изтощени. Двете очи на Ел Капитан са посинени, а челюстта му е изкривена.
– Какво се е случило с тях? – пита Преша.
– Това онези двамата ли са, които са сраснати заедно? – Айралийн изрича думата сраснати така, сякаш е нова за нея. Тя е ужасена и Преша си спомня онова, което Брадуел ù беше казал: как ще изглежда той в очите на чистите и че те ще са отвратени и ужасени.
– Ще ти обясня по-късно – отвръща Партридж.
Преша се чуди дали ще има по-късно...
– Кажи на Брадуел да отмени нападението – казва Партридж на Преша.
Дали той ще натисне бутона? Дали ще избие всички оцелели веднъж завинаги?
Преша плъзга ръка в джоба си и стисва върха на копието, което Лайда беше издялкала от ребрата на детското кошче.
– Брадуел! – казва Преша. – Можеш ли да ме чуеш?
– Да! – изкрещява в отговор той, за да надвика шума на вятъра. – Добре ли си?
– А ти? – пита тя.
Той кимва и хвърля поглед на Ел Капитан и Хелмут.
– Добре сме. Иска ми се да можех да те виждам.
– Кажи му, Преша – подканя я Партридж.
– Това гласът на Партридж ли е? – пита Брадуел.
– Аз съм – потвърждава Партридж.
– Какво трябва да ми кажеш? – пита Брадуел.
Преша знае, че трябва да каже на Брадуел да отмени нападението, но вместо това казва:
– Партридж може да убие всички ви. Може да натисне един бутон, проектиран от баща му, и да пусне газ по вятъра, който ще приспи всички ви завинаги.
Брадуел си поема дълбоко дъх.
– Ние сме невъоръжени – казва той. – Ел Капитан каза, че това е единственият начин да го направим. Да сме невъоръжени и всички заедно.
– Ако унищожите Купола, чистите ще умрат. Те не могат да живеят извън Купола. Повечето няма да оцелеят – намесва се Партридж. – Така че, струва ми се, сте доста добре въоръжени.
Заговаря Ел Капитан. Очите на Хейстингс бързо се фокусират върху него и лицето му запълва екрана.
– Би ли избрал да убиеш оцелелите, за да спасиш чистите?