– Не виждате ли колко са жертвите от всяка страна? – пита Партридж.
– Нима смяташ смъртта на несретниците за нещо по-незначително? – отвръща Брадуел.
– Никой от вас не може да разбере. Ще ставам баща. Бебето ми е на път. Нямате представа какво би било да се тревожа за отглеждането на дете там, отвън.
– Партридж – казва Брадуел, – ние сме били деца тук, отвън. Знаем какво означава това, а ти никога няма да го разбереш.
– Моето собствено дете! – натъртва Партридж. – Моето дете трябва да може да диша, расте и преуспее. Не би могло да го направи там, отвън.
– Твоето дете? – намесва се Айралийн, сякаш едва сега е разбрала колко много означава това дете за него.
Дали си мисли, че тя ще бъде майката на детето, или тя говори за Лайда?
– Бебето не е само твое – отсича Преша. – Всъщност в момента бебето изобщо не е твое.
– Те ще ме убият. Знаеш това. Ще бъда първият, който ще умре. Ще убият и Айралийн. Чисти или несретници – няма значение кой ще го направи. Ще ни убият. Знаеш какво представляваме – той притиска ръце върху стената. – Той е в мен. Той е вътре в мен. Моят баща. Не е просто във въздуха навсякъде около нас. Той е вътре в тялото ми. Кръвта му е моята кръв.
Преша наблюдава ръката му – тази с напълно израсналото кутре, която сега е опасно близо до командния бутон. Тя не може да нападне Партридж с копието. Той е бил кодиран за сила и бързина. Ще се справи с нея с лекота.
Тогава тя хвърля поглед на Айралийн. Тя е чиста – по-слабата раса, както е започнал да смята Уилъкс. В този момент Преша се протяга към китката ù, сграбчва я, завърта я и извива ръката ù нагоре между лопатките на раменете. Писмата и снимките, които тя е събрала в ръцете си, политат към пода и го осейват с лица, рождени дни, колела, коледни елхи и страници, страници от написани на ръка бележки. Кожата на Айралийн ù се струва тънка и хладна. Преша я блъсва с лице срещу стената, притиска другата ù ръка с хълбока си и опира върха на копието в гърлото ù.
– Отдръпни се от бутона – казва Преша – или ще я убия!
Партридж поглежда гневно Преша. Той стиска юмруци и застива напълно неподвижен.
– Хейстингс – казва Партридж, – хвани Брадуел!
Гласът на Партридж е тих и студен. Хвани Брадуел!– думите отекват с неприятно звънтене в главата на Преша, което не спира.
Хейстингс няма избор.
Той блъсва Брадуел на земята и слага здравия си крак върху гърдите му. Крилете на Брадуел се разперват под него. Хейстингс насочва едно от оръжията, вградени в ръцете му, към сърцето на Брадуел.
Появява се червена точка светлина.
Брадуел гледа Хейстингс в очите, но всъщност говори на Преша.
– Съжалявам – казва той.
Преша не може да диша. Тя знае за какво съжалява той: не за онова, което се е случило, а за онова, което предстои да се случи.
– Не! – изкрещява тя, като продължава да държи здраво Айралийн. – Не!
В този момент Брадуел започва да се съпротивлява. Той се надига рязко, рита Хейстингс и се бори да се изправи от земята. Крилете му бият в пръстта и изпълват въздуха с още прах и пепел.
Екранът потъмнява. Лицето на Брадуел изчезва в тъмния облак.
– Спри да се съпротивляваш! – нарежда Хейстингс. – Спри веднага!
– Направи нещо! – изкрещява Преша на Партридж.
Но Партридж не разбира, нали? Брадуел ще се бори до смърт. Той ще се бори, знаейки, че ще умре.
Екранът угасва.
Хейстингс е затворил очи.
И тогава се разнася изстрел.
Само един.
Неколцина от оцелелите започват да крещят.
След това настъпва тишина.
После се чува протяжен и силен вик.
Той е последван от още един вик – също толкова протяжен и силен, който е ехо на първия.
Преша изпуска копието. Тя пуска Айралийн, която остава напълно неподвижна, с тяло, облегнато на стената.
– Той е мъртъв – прошепва Преша.
* * *
Хейстингс стои сковано, с оръжия, насочени към тълпата. Той е войник и не отстъпва от позицията си.
Ел Капитан коленичи до Брадуел. Той е ужасен от всичката тази кръв, появила се толкова внезапно и бързо и разстилаща се върху гърдите на Брадуел. Хелмут се държи за врата на Ел Капитан. Той стиска ризата му с костеливите си юмруци.
– Брадуел – задъхано казва Ел Капитан.
Той трябваше да провери сърцето му. Но кръвта е напоила ризата на Брадуел. От сърцето му не може да е останало много.
Ръцете на Ел Капитан треперят толкова силно, че той едва успява да хване ризата на Брадуел. Но когато накрая сполучва, я разкъсва широко.
Поривите на вятъра се усилват.
Във въздуха се издигат малки парченца окървавена хартия.
Ел Капитан сяда на земята, а вятърът събира парчетата и ги запраща над сухата пръст.
Ботушът на Хейстингс стъпва върху едно от тях. Краищата му са оцветени в червено.
Ел Капитан вдига друго от парчетата.
Ние сме тук, мои братя и сестри,
за да сложим край на разделението,
за да бъдем признати за човешки същества,
за да живеем в мир. Всеки от нас притежава силата
да бъде великодушен.