Тя вдига поглед към Бойд. Той е един от тях. Част е от революционното движение вътре в Купола – спящите клетки, които са на страната на майката на Партридж и които искат да унищожат Купола. Сякаш мълчаливите ù молитви бяха получили отговор. Чувства се свързана с нещо, което е по-голямо от тях двамата с Партридж.
Тя скрива малкия хартиен лебед в юмрука си и пъха ръка в джоба си. Мисли си: Твърде скоро? Не сме готови? Дали Партридж току-що не беше направил ужасна грешка? Чувства се потресена.
– Но това е хубаво – казва тя. – Той ще им каже и за нас. Нали това се очакваше от него – той трябваше да каже истината.
Бойд поглежда надолу към ръката ù в джоба.
Сега лебедът я плаши. Тя го изважда, завърта го в ръцете си и вижда края на дума под едното крило. Разгъва го. Там има съобщение:
Гласингс се нуждае от помощта ти. Спаси го.
Не е ли Гласингс този, който трябваше да помогне на Партридж? Партридж се надяваше да се свърже с Гласингс и се опитваше да го открие. Той се нуждае от Гласингс, а сега ще трябва първо да го спаси ли? Нелегалната мрежа, за която само преди мигове се надяваха, че може да им помогне, сега изглежда много крехка.
– Той ми обеща, че... – започва Лайда.
... Че ще каже на всички за нея и бебето. Той ù беше обещал, че ще могат да са открито заедно. Но тя знае, че сега всичко се е променило. Той беше казал истината, но сега се оказва, че е било твърде рано. Дали някога щеше да настъпи подходящият момент да каже онова, което имаше да каже? Сега тя е разгневена и уплашена. Какво ще стане с бъдещето?
Бойд не иска от нея да довърши изречението си. Той знае, че не може да стори нищо, за да ù помогне.
Лайда слага лебеда в джоба си. Тя поглежда Бойд.
– Ще предам това съобщение, но в замяна ти ще трябва да направиш нещо за мен.
– Разбира се.
– Програмирай кълбото, както те помолих – казва тя на Бойд. – Ще го направиш ли за мен?
– Да, госпожице Мерц, разбира се – отвръща той. – Ще направя каквото ми кажете. Това ми е работата.
Партридж
Зараза
Партридж долавя промяната веднага щом излиза на улицата. Всичко е различно. Въздухът е зареден по начин, който никога преди не беше усещал. Звукът от приглушени гласове се разнася зад прозорците на всички жилищни сгради. Повечето прозорци в Купола са плътно затворени – температурата в сградите се контролира. Защо някой изобщо ще отваря прозореца си? Честно казано, това само би подканило хората да скачат през тях, а броят на самоубийствата в Купола е достатъчно голям.
Въпреки това, той може да чуе виковете и крясъците. Наистина те са приглушени, но се чуват отвсякъде едновременно и Партридж знае защо. Той им беше отнел лъжата, която им позволяваше да функционират в света, който ги заобикаляше. Ако ги лишиш от тяхната лъжа, те ще се самоунищожат. – беше го предупредил Форстийд. Дали това беше истина, или са му ядосани? Разбира се, съществуваха и спящите клетки на Лебеда, които бяха видели предаването и сега се радваха. Част от този шум можеше да е израз и на радост, нали?
Когато заобикаля ъгъла, Бекли и двамата други охранители вървят заедно с него, заобиколили го от всички страни.
– Къде отивате? – пита Бекли.
– Отивам при Лайда – отвръща Партридж. – Трябва да я видя.
– Мисля, че това може да е лоша идея.
Партридж сваля вратовръзката си от яката. Смачква я на топка и я пъха в джоба на сакото си.
– Ако искам мнението ти, ще те попитам.
Минават покрай ресторанта „При Смоуки“. Вътре са се събрали хора, които са гледали заедно предаването, докато са се хранели. Някой забелязва Партридж през прозореца и изкрещява:
– Ето го! Ето го там!
Партридж не харесва враждебния му тон. Той и охраната му забързват крачка, но от двойните врати на „При Смоуки“ се изсипва тълпа хора, които тръгват след него.
– Защо ме следват? Какво очакват да се случи сега?
– Вие сте този, който ги нарече „овце“ – отвръща Бекли.
– Ще повикам подкрепление – казва един от по-младите пазачи.
Той вади радиостанцията си и съобщава името на пресечката, която наближават.
– Подкрепление ли? Всичко е наред – казва Партридж, опитвайки се да се засмее. – Това са просто хора, които обядват.
Малката тълпа привлича вниманието на други хора, които излизат от магазините, една чайна, гимнастически салон и банка. Един касиер стои зад гишето с решетка и наблюдава Партридж. Повечето хора мълчат, сякаш чакат някой друг да заговори пръв, но неколцина извикват името му.