– Просто продължавайте да вървите – спокойно казва Бекли.
– Наистина ли? Просто да не им обръщам внимание? – пита Партридж.
– Да – твърдо отвръща Бекли.
Партридж спира. Мисли си, че е най-добре да не прави нищо, но това не му се струва възможно. Бързо се обръща и вдига ръце във въздуха.
Тълпата също спира. Някои се обръщат и се отдалечават, но повечето просто замръзват на местата си.
– Не зная какво искате, но вече изнесох речта си. Днес няма да говоря повече.
Хората се оглеждат един друг, сякаш всеки очаква, че някой друг ще заговори пръв. Накрая една млада майка, която държи малко дете, казва:
– Партридж, какво трябва да направим?
– С кое? Истината ли? – пита Партридж. – Можете да се опитате да я приемете.
– Кажи, че не е истина! – казва един мъж в тъмносив костюм.
– Да продължаваме – тихо казва Бекли.
Партридж поглежда към мъжа със сивия костюм.
– Онова, което казах, е истина. И няма да си взема думите назад. Всъщност смятам да поведа всички нас към бъдещето с тази истина.
– Но ние сме чисти – казва една възрастна жена, притискайки плетената си чанта към гърдите си. – Това е истината. Ние смe чисти. Заслужаваме онова, което имаме.
– Бог ни обича – добавя жената с детето. – Затова сме тук.
– Да, но... – започва Партридж.
Още един мъж пристъпва напред. Той има дебело шкембе и широка челюст. Носи тъмен костюм със закачена на него значка с лика на Уилъкс, сякаш става дума за някаква кампания за преизбирането на баща му.
– Ти нарече баща си убиец, малък боклук – той се изплюва към Партридж, бялата храчка се приземява върху обувките на Партридж и изведнъж ситуацията започва да изглежда така, сякаш тълпата може да се нахвърли срещу него.
Охраната реагира бързо. Един от мъжете удря дебелия корем на мъжа с приклада на пушката си. Той пада на земята на четири крака, дишайки тежко.
– Спрете! – вика Партридж.
– Оставете ги да си свършат работата – настоява Бекли.
Другият охранител стоварва оръжието си върху гърба на мъжа. Партридж осъзнава, че те вероятно са кодирани да действат по този начин с всеки нападател.
Повечето хора се обръщат и бързо се отдалечават обратно към складовете и уличките, но някои остават на местата си. Мъжът на земята, който сега лежи на едната си страна, поглежда предизвикателно нагоре към Партридж. Устната му е сцепена. Той започва да кашля и опръсква земята с кръв.
Един от пазачите извива ръцете на мъжа зад гърба му и му слага пластмасови връзки, които пристяга здраво. Двама от охранителите изправят мъжа на крака. Зъбите му са изцапани с кръв.
Бекли изважда оръжието си с две ръце. Държи го, без да трепва, и го насочва към останалите.
– Моля всички да се разпръснете. Моля, направете го веднага!
Останалите хора се обръщат и си тръгват.
– Да вървим – подканя го Бекли.
Партридж поклаща глава. Не може да повярва какво се е случило току-що.
– Не искам да караме хората да мълчат по този начин – казва той. – Искам хората да могат да казват каквото мислят, дори и ако не са съгласни с мен.
– Не можете да сторите кой знае какво по този въпрос – отбелязва Бекли.
Една жена в бял работен гащеризон се приближава с кофа вода, коленичи и – без да каже и дума – изтърква кръвта на мъжа от земята, оставяйки бледо бяло петно. Партридж се сеща за Брадуел и неговите уроци по История на сенките – колко бързо истината може да бъде изчистена, докато избледнее.
В този момент една кола спира до тях – не голф количка, каквато използват повечето хора, а син седан[9] на военноморските сили. Вратите ù се отварят и от тях излизат нови охранители, които застават от двете страни на Партридж и го съпровождат до колата.
– Закарайте ме до апартамента на Лайда – казва Партридж, докато сяда на задната седалка, притиснат между двамата широкоплещести мъже.
– Да не мислите, че това е такси? – обажда се Бекли от предната седалка.
Вратите се затварят. Колата се стрелва напред, раздрусва се на завоя и тръгва през един обществен парк, по меката тревна площ и покрай фалшивите дървета.
– Къде ме водите?
– Действаме по протокола за спешни ситуации. Отивате във оперативния център.
– Оперативен център?
– Баща Ви трябваше да разполага с обезопасено помещение в Купола – обяснява Бекли. – Това е оперативният център.