– Отвори чекмеджето – казва Лайда.
Партридж не иска да спори с нея – не и в този момент. Той поставя пръст върху осветения в синьо квадрат на най-горното чекмедже. То се отваря и се плъзва напред, разкривайки купчина папки.
Той взема най-горната папка и я слага върху бюрото. Точно както беше казал баща му, на етикета ù пише Врагове . Отваря я. Папката е пълна с фотографии на хора. Към всяка от тях има лист с информация – подозрителна дейност, семейство, приятели, връзки.
Партридж започва да рови из папките и Лайда се приближава достатъчно, за да види лицата в тях. Той спира, когато стига до Брадуел. Лайда ахва и той разбира причината – тя е познала и мястото. Това е гората, където бяха убити майка му и брат му. На снимката Брадуел крещи, жилите на врата му са изпънати. Камерата го е уловила насред движението и Партридж осъзнава, че тя е взета от видеото, заснето от някой от войниците от Специалните сили, които ги бяха нападнали. Тази снимка е била направена минути преди баща му да убие Седж и майка им.
– Хайде – подканва го Лайда, – кой друг е вътре?
Той насочва вниманието си към следващата снимка. На нея са Ел Капитан и Хелмут от същото място и същия ден. Той затваря папката и я пъхва обратно в чекмеджето.
– Това не са моите врагове – казва Партридж.
Изпитва чувство на облекчение. Баща му е грешал.
Има още една папка. Той бърка вътре и я издърпва. Тя е със заглавие Новия рай.
Отваря я и прехвърля плановете, написани на ръка с широкия почерк на баща му – за поробване на несретниците и превръщането им в подчинена класа, която да служи на чистите, когато земята отново стане обитаема.
– Ново робство в Новия рай – промълвя Партридж и стомахът му се свива.
Затваря папката.
Следващата папка се казва Обръщане. Обикновено баща му използва по-символични названия, затова тази практична дума го кара да се чувства нервен. Той я отваря така, че двамата с Лайда да могат да я четат заедно.
В началото има официален доклад от екип учени и доктори. Списъкът на имената най-отгоре в доклада е дълъг, но името Арвин Уийд привлича погледа му.
– Погледни – посочва го той.
– И аз го видях – казва Лайда.
„От събраните проби и инкубацията на тези проби в симулирана среда става ясно, че като цяло нашите екземпляри не се справят добре. От двадесетте дванадесет умряха през първите десет дни. Четирима получиха ракови тумори, които пуснаха корени почти веднага и, изглежда, се развиваха добре в здравите им тъкани. Двама от тези четирима бяха излекувани от раковите образувания, но умряха от нови тумори до края на годината. На четиримата оцелели – един мъж и три жени – не им провървя особено. Две жени са стерилни[10]. Мъжът получи очно заболяване и ослепя. Той и едната жена имат астма и увредени бели дробове. Не очакваме, че ще успеят да се присъединят отново към общото население на Купола. Мъжът е в спешното отделение, а жената страда от психически проблеми и понастоящем е в изолатора на рехабилитационния център. Другите две жени са подложени на изследвания и оценка. Бяха пуснати обратно сред населението, след като спомените им за тези изследвания бяха изтрити.
В заключение смятаме, че поради липса на въздействие от външния свят и болестите, онези, които са оцелели в Купола, като цяло са станали по-податливи с времето. Ако се преместим в Новия рай, през първата година ще изгубим голям брой хора. Онези, които оцелеят, ще се окажат пред многократното числено превъзходство на оцелелите извън Купола. Въпреки това, колкото по-дълго изчакваме да влезем в Новия рай, толкова по-уязвимо ще бъде нашето население към елементите, които ще ни убият.
Междувременно оцелелите от Детонациите са били подложени на прочистване от онези, които са негодни, и сега са останали онези с екстремни способности да се адаптират и оцеляват. Те имат по-добри имунни системи. Операция Прочистване на несретниците съдържа най-подробната информация за оцелелите от всички наши изследвания и наблюдения.“
Бащата на Партридж е оградил думата несретници и е написал в полето две думи: Висша раса.
Партридж вдига листа и започва да изучава почерка на баща си.
– Баща ми в края на краищата е създал висша раса, но се е оказало, че тя не е онази, която трябва.