Тя се обръща и продължава нататък по коридора.
Преша я следва. Завиват зад един ъгъл и спират пред вратата на малка стая.
– Изчакай тук – казва Феделма и отваря вратата.
Стомахът на Преша се преобръща. Дали Брадуел ще е там? Дали изобщо ще я погледне? Тя се опитва да измисли нещо, което да му каже, но не може да реши дори с какво да започне. Тя влиза вътре.
Стаята е малка – всъщност е малко по-голяма от килер. Няма мебели. Ел Капитан е там. Стои облегнат на стената, а Хелмут е сложил глава на рамото му. Един от клепачите му е подут и червен. Дали някой не му е насинил окото? Какво ли се е случило? Ел Капитан се изправя и я поздравява официално. Хелмут се усмихва и ù казва:
– Здравей.
Тя толкова се страхува от срещата с Брадуел, че забравя за всичко, случило се между нея и Ел Капитан. Той ù беше признал любовта си и я беше целунал. Какво ли ще се случи между тях оттук нататък? Тя се чувства скована и засрамена. Ел Капитан ù хвърля поглед и бързо извръща очи настрани.
– Здравей – казва тя.
Усеща, че се изчервява. Онова, което стори Ел Капитан, беше толкова драматично, толкова изпълнено с емоция. Беше смело. Това е нещото у него, което я кара да му се възхищава – това, че е твърд, но въпреки това, сърцето му е нежно. Тя все още си спомня целувката.
– Кели ще дойде направо тук – казва Феделма и затваря вратата.
– Брадуел не е тук. Не зная къде е – казва извинително Ел Капитан, сякаш тя иска да се види само с Брадуел, а не с него.
– Радвам се да видя двама ви – казва Преша. – Вече няма опасност кръвта ви да изтече. Това си е истинско подобрение.
– И сме целите златисти на цвят – отбелязва Ел Капитан – като някакви подвижни статуи.
– Златисти – повтаря Хелмут.
– Да – съгласява се Преша и поглежда ръцете си.
– Отива ти – казва Ел Капитан и след това свежда поглед към пода.
– Кап – започва Преша, макар да не е сигурна какви трябва да са следващите ù думи: Надявам се нещата между нас да не станат неловки. Надявам се, че все още ще можем ...
Но тогава вратата се отваря отново. Още преди да се обърне, Преша знае, че е Брадуел – крилете му шумолят силно. Тя чува Финън, който пиука в краката му.
– Ще изчакам там, отвън – разнася се гласът му.
Тя се обръща и вижда бързите му, тъмни очи, обрулените му от вятъра скули и златистия оттенък и на неговата кожа. Крилете му са дълги и рошави, но също мускулести и красиви.
– Тук вътре за мен няма място – казва той на надзирателя до себе си – нервен, млад мъж. – Не виждаш ли това?
– Съжалявам, толкова съжалявам – извинява се надзирателят. – Ще чакам навън заедно с теб.
Преди вратата да се затвори, Брадуел поглежда към Преша. Изглежда така, сякаш иска да каже нещо. Тя отваря уста да го попита как се чувства. Но преди да е успяла, той се обръща. Вратата се затваря и него вече го няма.
Ел Капитан
Бактерия
– Глигани – казва Барт Кели, докато върви през полето. – Бих искал да започна с глиганите.
Преша хвърля поглед към Ел Капитан, който свива рамене.
– Глигани – повтаря Хелмут.
Ел Капитан сръгва с лакът брат си зад гърба си.
– Затвори си устата! – прошепва той.
Брадуел върви на няколко крачки зад тях. Има широки рамене и гръден кош – по-едър е и по-широкоплещест от всеки друг, който Ел Капитан някога е виждал, като се изключат Специалните сили. Птиците на гърба му сигурно са едри, макар да са скрити от дебелите, широки криле, които са толкова големи, че стърчат над врата му и се влачат след него като стара, оръфана дреха. Финън се движи бързо край него.
От време на време крилете на Брадуел се разперват от гърба му и разкриват ъгловатите, прекалено уголемени кости и гъстите пера на птиците. Ел Капитан му съчувства. Той разбира добре какво е да носиш завинаги нещо на гърба си. Все пак на Брадуел му е по-лесно, отколкото на Ел Капитан, нали? Птиците поне не му отговарят.
Кели не спира да говори. Върна се по следите на глиганите и сега ги води към тях, като им изнася лекция за Ирландия от времето преди – за нейните паметници, плодородната ù земя, богатата ù история и нейните поети. Ел Капитан не се интересува от разходката в миналото. Той иска да знае къде ги води Кели и какво е състоянието на въздушния кораб. Когато двамата с Хелмут бяха открити в кокпита, Ел Капитан беше този, който започна битката. Оказва се, че пазачите не са искали да го убият. Просто са искали да го изкарат от там. Биха го толкова, колкото да го укротят, и след това го отведоха обратно в стаята му. Той ги попита за въздушния кораб – дали са го поправили и може ли да лети, но те отказаха да му отговорят.