– Да – съгласява се Преша, сякаш довършвайки мисълта му. – Трябваше да е нещо по-голямо. Трябваше да изпитаме повече ...
– ... Облекчение – завършва Брадуел. – ... Или усещане за окончателност.
Но той не поглежда към Преша. Извръща поглед от всички тях. Ел Капитан се чуди дали Брадуел не е разочарован. Мъжът, който беше наредил да убият родителите му, е мъртъв и той не беше изиграл никаква роля в това. В това няма справедливост.
И тогава Преша казва:
– Партридж.
Дали Партридж наистина е организирал преврат? Тя закрива устата си с ръка. Не биваше да казва името му.
– Да – Кели ù хвърля остър поглед. – Най-младият син на Уилъкс. Сега той е начело.
– Партридж? – подигравателно казва Брадуел и се обръща с лице към тях. – Сигурен ли си в това?
Ел Капитан също е смаян:
– Как е станало?
Той си спомня последния път, когато беше разговарял с Партридж. Бяха в един вагон на подземната железница, заключени под земята. Ел Капитан си мислеше, че не му остава да живее дълго и се довери на Партридж. Трябваше да му вярва. Въпреки това, сега не може да си представи, че Партридж притежава толкова много власт. Ел Капитан знае от личен опит, че властта покварява душата.
– Той го е направил – прошепва Преша сякаш на себе си. – Той е вътре. Партридж ще промени нещата.
– Или – намесва се Кели – той може да се окаже точно същият като баща си.
– Не – възразява Преша, – той мразеше баща си.
– Да, но колко далеч ще стигне? – пита Брадуел и в гласа му се промъква остра нотка на гняв. – Колко силно ще настоява за промени? Дали наистина притежава онова, което е нужно? Единственият начин да постигне нещо е, като рискува всичко. Ще успее ли да го направи?
За момент настъпва тишина. Преша не знае отговора. Никой не го знае. Брадуел пита доколко убеден е Партридж. Самият Партридж може би не знае това. Преша не е сигурна дори и колко дълбоко е нейното собствено убеждение. Дали е било момент на слабост, или е плод на вътрешно убеждение, когато вкара иглата в птиците на гърба на Брадуел?
– Понякога човекът създава властта – казва Кели. – А понякога властта прави човека.
В този момент обаче Преша поклаща глава и поглежда към Кели.
– Ти си във връзка с Купола?! Как стана така?
– Нали знаете, че с Уилъкс се познаваме от доста отдавна – той поглежда към Преша. – Познавах добре също и майка ти, и баща ти. Това не е тайна.
– Значи с Уилъкс сте били в добри отношения преди Детонациите? – тихо пита Брадуел, сякаш за да прикрие гнева си. – Така ли оцеляхте тук? Бяхте любимци на Уилъкс ли?
Финън бръмчи наоколо из помещението върху малките си колела и събира информация за новото място. Той си навира носа близо до яслите с глиганите, но не прекалено близо.
– Той ме предупреди. Даде ми точно толкова време, колкото да се озовем в безопасност в Нюгрейндж. Да, може би това, че бяхме стари приятели, ми помогна, но той не беше единственият ми приятел – обръща се Кели към Преша. – Майка ти умря наскоро. Татуировката ù спря да пулсира. Пулсът беше силен и после спря – той си поема дълбоко дъх. – Не зная какво се случи.
– Бях с нея – вятърът свисти край Преша. Тя скръства ръце, за да се предпази от влажния студ. – Уилъкс уби нея и Седж едновременно.
От устните на Кели се отронва дълга въздишка. Страните му се изчервяват. Той изглежда покрусен, но и разгневен.
– Как я е намерил? Мислех, че тя е в безопасност ...
– Използва двама ни с Партридж да я намерим. Бяхме негови пионки.
Кели се отдалечава на няколко крачки, опитвайки се да възвърне самообладанието си.
– Съжалявам – промърморва той, но не е ясно за какво съжалява: за това, че Уилъкс е използвал собственото си дете като пионка или за смъртта ù.
– Някога с майка ми сте били близки приятели – казва Преша.
Ел Капитан знае, че тя жадува да научи подробности от живота на майка си. Тогава тя е била толкова малка.
– Някога всички ние бяхме близки – казва Кели.
– А баща ми? – пита Преша. – Знаеш ли къде е той?
Ел Капитан не може да понася да гледа колко уязвима изглежда Преша. Тя отчаяно иска да открие баща си отново. За нея той е почти като някакъв сън. Ел Капитан я разбира. Той никога не е познавал баща си. Целия си живот беше живял в сянката на мъж, чието лице никога не е виждал.
Кели се обръща:
– Зная, че има още от нас. Други такива изолирани групи. Оцелели. И мисля, че Уилъкс е поддържал връзка с много от тях. Ако баща ти е оцелял, то това е защото Уилъкс е искал той да оцелее – за добро или зло.
– Какво искаш да кажеш с това „или зло“?