– Пулсът на баща ти все още бие върху гърдите ми – това е всичко, което зная.
Преша притиска главата на куклата към гърдите си, защитавайки я с другата си, здрава ръка.
– Уилъкс не осигурява на хората защита просто така – казва Брадуел. – Те трябва да са ценни за него по някакъв начин. Работил си за него през цялото това време, нали?
– Може би сте забелязали, че е по-добре човек да познава Уилъкс откъм добрата му страна – гневно отвръща Кели и след това прави широк жест с ръка. – Да започнем с глиганите. Точно преди Детонациите построих поредица от лаборатории в Ирландия и Обединеното кралство. Една от тях беше финансирана чрез връзките на Уилъкс и се намираше в радиуса от три мили, който той пощади. Той ми каза ясно и категорично къде трябва да се намирам, за да оцелея. Познавах го достатъчно добре, за да му повярвам. Взех със себе си само най-близките хора от семейството си. Той ми каза, че ми е позволено единствено толкова. – Глиганите грухтяха и риеха в пръстта. – Сега, като си помисля за това, ми става гадно. Можех ли да предупредя някого, който е имал властта да промени случилото се? Не зная. – Ел Капитан е сигурен, че тази мисъл не му позволява да спи нощем. Ел Капитан познава от личен опит и в най-големи подробности мъчителното чувство за вина. – Имаше обиколка на лабораторията и аз вкарах колкото се може повече хора в могилата. Бяхме пощадени, както и околностите, но мнозина умряха след това от болести, пожари и – ако трябва да бъда напълно честен – от отчаяние. Едната от двете ми дъщери и съпругата ми бяха между тях – той пристъпи към един от стълбовете слънчева светлина. Около него се въртяха прашинки от сеното, които изглеждаха като позлатени. – Дъщеря ми умря първа. Жена ми умря от отчаяние.
– Отчаянието ни е познато – казва Преша. – То е нещо, което всички ние споделяме.
Очите ù се стрелкат към Брадуел, но той продължава да не я поглежда. Ел Капитан иска Брадуел да я погледне. Не ù ли дължи поне това? Този неин поглед убива Ел Капитан. Хелмут вероятно усеща част от страданието му, защото Ел Капитан чувства как брат му се дърпа встрани от Преша, сякаш се опитва да го накара да не насочва вниманието си към нея за негово собствено добро.
– Глиганите – казва Кели, спомняйки си за какво бяха дошли. Финън отново се приближава към тях. В началото те се стряскат, но след това започват да душат по посока към него. – Глиганите могат да бъдат злонравни и непредвидими, но когато бъдат смесени генетично с крави, могат да станат по-едри и по-послушни. Все пак се поддават и на дресировка. Могат да нападат по команда.
– Дума или знак? – пита Брадуел.
– И двете – отвръща Кели.
Ел Капитан забелязва скритата заплаха. Кели не ги е довел тук случайно. Дали не им прави някой номер?
– Значи предизвикваш съчувствието ни заради смъртта на жена ти и дъщеря ти и след това учтиво ни уведомяваше, че можеш да ни набодеш на кол, когато пожелаеш – Ел Капитан отива до яслите и един от глиганите издава кратко и остро квичене. – Кажи ми дали съм те разбрал правилно.
– Казва се набучени на кол, а не набодени – спокойно го поправя Кели.
Финън се отдръпва назад от глиганите и застава до ботушите на Брадуел.
– Глиганите бяха успешен експеримент – той поклаща глава и поглежда навън през един от прозорците. – Но един друг експеримент се обърка ужасно.
По-ужасно от глиганите, които нападат по команда? Какво ли има там, навън? Никой не се осмелява да попита.
Глиганът е достатъчно близо до Ел Капитан, за да може той да види острата му четина, почернелите извивки на зурлата му и кривите му бивни. Той си представя как върхът на една такава бивна пробива гръдния му кош и се забива в сърцето му.
– Могъл си да направиш това и с хора, нали? – пита Преша с нотка на подозрение в гласа. – Защо да не го направиш и с хора, след като смесваш гените на различни видове? – тя поглежда Барт Кели и присвива очи. – Даде ли изследванията си на Уилъкс?
Специалните сили. Ел Капитан си спомня как ги беше видял за пръв път: как се придвижваха между дърветата и как някои от тях имаха нещо от мускулатурата на лоса или елена, а други сякаш повече наподобяваха на месестата маса на мечките. Спомня си и как те повдигаха лица към вятъра и ноздрите им се напрягаха, сякаш усещаха различни миризми. Приличаха на животни. Мисли си за своя приятел Хейстингс. Дали той наистина не е звяр, генетично създаден по заповед на Уилъкс с помощта на изследванията на Кели?
– Човек прави онова, което му се налага – отвръща Кели.
Крилете на Брадуел се извиват и разперват.