Корт отвори плика и извади отвътре три снимки. Бяха правени преди десет години, на церемонията за дипломирането на по-малкия му брат в Полицейската академия.
На първата се виждаше един по-млад Джей Ди в полицейска униформа, прегърнал небрежно Тери Винсент. По онова време тя беше все така висока и слаба, но тъмната й коса беше хваната назад в дълга конска опашка. Само Джей Ди се усмихваше.
Тери гледаше в обектива на фотоапарата — тоест гледаше Корт, който стоеше зад фотоапарата, — така, сякаш стоеше пред наркоман с нож в тъмна уличка. И сега като се обръщаше назад, Корт си мислеше, че може и да бе имала право. Той със сигурност не се бе държал приятелски с Тери този ден. Беше учтив, но инстинктивната враждебност беше осезаема и взаимна. Всъщност, той се бе държал с нея като с въоръжен наркоман.
Не без основателна причина, разбира се. Корт я бе наблюдавал как се занасяше с другите абсолвенти и бе попивал пиперливите й шеги. Беше установил, че тя пушеше, навик, който той лично искрено ненавиждаше. Не се появи никакво гадже, нито приятелка сред останалите момичета от академията. На Тери явно й стигаше просто да се мотае с момчетата. Корт познаваше и други мъжкарани, но това беше отдавна, когато бе малък, а после те всички пораснаха и се превърнаха в изискани, привлекателни жени.
Тери Винсент очевидно така и не бе направила този преход или напълно нехаеше. Това едновременно подразни и ядоса Корт. Той предпочиташе уверени, женствени жени, които не се опитваха да се конкурират с мъжете. Но към нито едно от момичетата, с които бе имал връзка, не беше изпитвал толкова силно, непреодолимо привличане като онова, което го бе поразило като мълния, виждайки Тери.
Втората снимка беше уловила нищо неподозиращия Джей Ди, който разговаряше с Тери и група приятели от техния клас. Беше я направила майката на Корт Елизабет, хващайки Тери в профил, да се усмихва иронично на брат му. Не беше красива, дори не беше хубава по критериите на Корт, но на тази снимка слънцето огряваше лицето й и матовата й кожа сияеше. Както и усмивката й.
Никога не се бе усмихвала по този начин на Корт, естествено. Нито веднъж за десет години. Но той я бе виждал да сияе и друг път. В онази единствена нощ, когато той я накара да засияе.
Стомахът му се върза на възел, преди да пропъди точно този спомен от паметта си и да премине към третата и последна снимка, която показваше Тери Винсент седнала сам-сама в края на дълга редица празни столове. Беше направена точно след като семейство Гембъл си тръгнаха заедно с Джей Ди, за да празнуват.
Корт помнеше как брат му покани и Тери, но тя отказа, твърдейки, че нейното семейство я очакваше. Корт остана да поговори с един свой приятел и така я хвана в лъжа. Нейното семейство не беше там. Никой не бе дошъл на завършването на Тери.
Корт не знаеше защо бе направил третата снимка, нито защо не отиде при нея и не настоя да се присъедини към тяхното празненство. Искаше му се, но Тери беше приятелка на брат му, а не негова. А и не знаеше на какво е способен, когато беше близо до нея.
Видя как тя отказа още няколко други покани, след което се измъкна от церемонията, така както беше дошла: сама.
По-късно Корт прояви филма и даде на майка си копия от всички снимки, освен от тази, последната. Запази си негативите и никога не показа снимката на Тери на когото и да било, дори на брат си. Това го караше да се чувства незрял и обсебен. Трябваше да изхвърли тези снимки преди много години, но всеки път, когато понечваше да го направи, също както сега, той ги прибираше внимателно в плика и ги връщаше в чекмеджето.
Сади почука два пъти и подаде глава.
— Направих прясно кафе. И домашни кифлички, ако искаш.
Корт затвори чекмеджето.
— Да не се точиш за повишение?
— Естествено — ухили се тя.
Сали поддържаше запасите му от кафе, докато Корт завърши предварителния доклад и се обади на Гид, за да провери докъде са стигнали. Главният следовател и хората вече бяха направили оглед на мястото, бяха фотографирали щетите и събираха доказателства.
— Съдейки по миризмата, катализаторът трябва да е бил керосин — каза Гил. — Целият бар вони на керосин. Дотук няма следи от запалителни устройства. Досега не сме виждали подобно нещо, но едно е сигурно — това е работа на професионалист.
— Продължавайте да търсите. — Мобилният позвъни отново. — Ще говорим по-късно. — Той взе мобилния. — Гембъл.
— Синът ми беше там снощи — процеди един дълбок, скърцащ глас. Нямаше капка съмнение на кого принадлежеше този глас.