— Трябва ни само един — му каза Руел.
— Няма само един — отсече следователят. — Сградите тук са възстановявани и обновявани дузина пъти от Гражданската война насам. В началото са били складове за памук и сол. — Той вдигна поглед към най-горния етаж и промърмори нещо.
— Какво има, Гил? — попита Грей.
— Синът ми. Той е там. — Следователят се надвеси отново върху чертежите и извади един видимо стар план. — Това е първоначалният план на сградата, струва ми се. Предшества всички други.
Грей се наведе да го проучи. Чертежът беше толкова стар, че всички обозначения бяха на френски език, а черното мастило бе избледняло до бледокафяво.
— Какво е това? — Той посочи квадратна шахта, която се спускаше от последния етаж в мазето. — Пише „десен“ нещо.
— Descendeur — поправи го Руел. — Означава улей. Вероятно по него са спускали балите. — Той се взря в рисунката. — Тук са работели робите — той посочи към най-горния етаж, — балирали са памука за товарене на корабите. Пускали са готовите бали по улея до сутерена, откъдето са ги товарели.
Гил надникна през рамото му.
— Сигурно са го зазидали.
— Може би. — Руел прехвърли скиците. — Има го на всички други чертежи, виждаш ли? Но може да са го затворили като са изграждали нови вътрешни стени.
Гил поиска да му донесат радиостанция и заговори по нея:
— Ръководител екип, искам да проверите южната вътрешна стена. На два метра на север от последния прозорец трябва да има празно пространство.
— Какво да правим, ако го намеря?
— Има стара шахта за бали, която се спуска чак до мазето — обясни той на командира. — Избийте достатъчно голяма дупка, за да можете да слезете по нея. Спуснете въжета, в случай че е запушена.
Грей повика лекарите да бъдат в готовност пред сградата, където шахтата водеше директно до сутерена, и да се подготвят да оказват първа помощ. — Някой да е чувал Гембъл или Тери? — попита той Руел, когато той се върна.
— Нищо. — Шефът на БОП извади цигара и я запали. — Направи ми една услуга, докторе.
— Каква?
— Предай на Гембъл, че съжалявам за неприятностите.
— Как става все така, че аз съм добрият вестоносец за Корт Гембъл? — оплака се Грей. — Кажи му го сам.
— Аз подавам оставка и си тръгвам от Ню Орлиънс. — Руел изпусна едно кълбо дим и погледна към последния етаж. — Веднага щом измъкнем тези мъже оттам.
— И се отказваш от Белафини? Просто така?
— Някой друг ще поеме оттам, докъдето бях стигнал.
Гласовете на мъжете в сградата, които викаха Гил по радиостанцията, го накара да захвърли цигарата.
— Слушам — обади се Гил.
— Разбихме дупка в стената и сега спускаме първия човек в шахтата.
Руел взе радиостанцията.
— Накарайте човека да вземе фенерче и да провери за жици. Ако има заложени бомби, го изтеглете обратно.
— Режим на готовност — потвърди командирът.
След малко се разнесоха цветисти ругатни.
Гил пребледня.
— Какво става?
— Орелът се приземи — съобщи командирът и се разсмя тихо. — Но те съветвам да го напръскаш с препарат срещу насекоми, Гил. Струва ми се, че твоето момче обра всички паяжини по пътя надолу.
Тери видя как мъжът, който твърдеше, че е Дъглас Саймън свали малкото тупе от темето си, разкривайки черно стърнище от наболи косми по черепа му.
— Ти знаеш, че си Стивън Белафини.
— Разбира се, че знам кой съм. Повече ми харесва да ме наричат Подпалвача — процеди Стивън. — Подпалвачът се римува с орачът. Поетично, не мислите ли? — Той погледна към пистолета на Корт и отгърна едната страна на сакото си, разкривайки жилетка, по която бяха прикрепени голям брой предаватели. — Прибери ютията, комисар, иначе ще натисна копчетата и ще направя твоите пожарникари на пух и прах.
Корт свали пистолета.
— Аз съм този, който ти трябва, Белафини. Защо не се разберем веднъж завинаги като мъже?
— Върви да погледнеш под възглавницата си, детектив. Хайде, тя няма да се взриви в лицето ти. Поне засега. — Стивън проследи как Тери вдигна възглавницата от леглото си. Под нея имаше детонатор, свързан с голяма сива буца пластичен експлозив. — Това е достатъчно, за да вдигне във въздуха цялата вила.
Тери погледна към дневната.
— Ами момиченцето? Тя не е част от тази история.