Выбрать главу

— Саймън я замеси. Разказа й прекалено много и сега тя е бреме. — Той се облегна на плота. — Не се притеснявайте, тя е просто някакво бяло прошляче. Никой няма да забележи липсата й. — Погледът му се зарея над Тери. — Снощи изглеждаше по-добре.

— Ти също до преди пет минути — отвърна тя. — Защо уби Саймън и инсценира собствената си смърт?

— Щях да използвам пожара в „Маскърс“, за да инсценирам смъртта си и да накисна Гембъл като Подпалвача. Мислех, че по този начин ще покажа на стареца, че притежавам инициативност, като се отърва от гаджето ти и го натопя да поеме вината за онова, което аз направих. — Той се ухили зловещо. — Достатъчно свинщини съм извършил за баща ми през годините. Беше крайно време да се издигна.

Корт се измести надясно.

— Лусиана е разбрала какво си планирал.

Той издаде грозен звук.

— Тъпата кучка не трябваше да се намесва. Но не можа да понесе мисълта ти да опереш пешкира вместо мен.

— Затова ти я уби — каза Тери.

— Не, аз очистих Саймън и няколко пияндета. Тя сама влезе там и се самоуби. Платих на някакъв лаборант в Съдебната медицина да подмени денталните проби и да идентифицира Дъглас като мен. — Стивън погали един от предавателите. — И тогава Дъглас се появи отново. Кой би предположил, че едно малко лайно като него ще оцелее в такъв ад?

Тери се спогледа с Корт.

— Господин Белафини, преживели сте достатъчно. Да сложим край на всичко и ще ви помогнем да получите помощ.

— Не ми трябва вашата шибана помощ — заяви презрително Стивън. — Все още имам уроци, които трябва да предам. Божа, която да причиня. Бог обича този, който дава на драго сърце. — Лицето му се изкриви, той се приведе леко и се загледа в огледалото. — Не, ти не се бъркай, Саймън.

— Дъглас — изрече Корт. — Помогни ни.

— Млъкни — извика Стивън, обръщайки гръб на отражението си. — Аз я обичах. Аз останах до нея през цялото време, докато беше болна. Никога не съм я оставял сама за повече от няколко часа. Само че това нямаше значение. Тя никога не ме е обичала. Омъжи се за мен, защото ти не я искаше. Баща ми ми разказа всичко. — Очите му загубиха фокус. — Знаеш ли какво е да осъзнаеш, че единственият човек, когото някога си обичал, умира? Да се грижиш за нея и да я прегръщаш и да знаеш, че тя все още желае друг? Да я гледаш как те изоставя заради друг мъж?

— Лусиана и аз сме се виждали само няколко пъти — каза му Кор. — Тя никога не е била влюбена в мен.

— Тя се подложи на химиотерапия, надявайки се, че така ще се излекува. Не го направи заради мен. Направи го за теб. Чух я да го казва на лекаря си. — Стивън постави ръка върху един от предавателите. — Махни се от вратата или ще взривя всичко.

Корт отстъпи назад и Стивън изхвърча в дневната.

— Разкарай си задника — той се огледа наоколо. — Къде е малката мършава кучка? — Той се обърна към Корт и Тери. — Къде е тя?

Предната врата се отвори и слаб оплешивяващ мъж с плътни сиви мустаци влезе вътре. Той носеше пушка и я зареди, преди да я вдигне и да се прицели.

— Франк, не! — извика Корт.

Франк Белафини стреля. Куршумът удари Стивън в гърба и го тласна напред. Корт го прихвана и го задържа, за да не падне върху предавателите.

— Той ще… пожъне… — Стивън увисна и се свлече в ръцете му.

Корт го положи по гръб и се зае да отскубва кабелите от предавателите.

Тери насочи пистолета си към стрелеца.

— Сложете оръжието на пода пред вас. Поставете ръце зад главата. Направете го или ще стрелям.

Франк хвърли пушката на пода.

— Той уби сина ми! Заслужи си го!

Тери пристъпи и взе пушката.

— Вгледайте се по-добре, господин Белафини. — Тя отиде до прозореца и видя на кея Кейтлин, която се качваше в патрулния катер на бреговата охрана.

— Хлапето е в безопасност — каза тя на Корт.

Франк се приближи и понечи да ритне падналия човек в лицето. И за малко да падне върху него.

— Стивън?

Корт се изправи, заобиколи двамата мъже и отиде при Тери до прозореца.

— Тя добре ли е?

— Да. — Тя погледна назад.

Франк беше паднал на колене до сина си.

— Стивън? Мили Боже, ти беше мъртъв. Мислех, че оная кучка те е убила!

— Луси… не е… кучка.

— Беше кучка. Тя те завличаше със себе си, сине. Не помниш ли какъв беше станал? Не можеше да се храниш, не можеше да спиш, не можеше да работиш. Трябваше да се отърва от нея.