— Бих искала всичко — призна съвсем откровено тя. — Брак, деца, докато смъртта ни раздели, всичките тези глупости. Но ти ме познаваш. Аз съм ченге и винаги ще бъда ченге. Няма да е лесно да се превърна в съпруга и майка. Как да го направя?
— В живота на всеки човек настъпва момент, когато трябва да се направи компромис — каза старецът. — Съвсем сигурна ли си, че искаш Кортланд?
Корт беше всичко, което тя искаше.
— Да.
Андре отпи нещо.
— Тогава идвай тук и да се залавяме за работа.
От кабинета на кмета Тери не беше отишла в участъка, а в апартамента й нямаше никой. Корт се върна в къщата, която родителите му бяха наели временно, и прекара следобеда на телефона, опитвайки се да я открие. Никой не знаеше къде е отишла, дори семейството й.
Къде беше тя? Защо отново се криеше от него?
Елизабет се прибра след посещението при Луи в болницата и го подкани да се приготви за концерта, на който планираха да отидат.
— Знам, че не ти се ходи, скъпи, но присъствието ти ще бъде оценено. — Тя постави нежно ръка на рамото му. — Подредих ти дрехите във втората спалня вляво.
Корт отиде да се преоблече и след малко се върна понесъл в ръка една карирана риза, избледнели сини дънки и бейзболна шапка, които беше намерил на леглото.
— Майко, тези не са ли на Джей Ди?
— Да, той ще ти ги заеме. Такъв е дрескодът за концерта. — Елизабет му връчи два билета за популярна местна кейджун поп група, която щеше да свири на открито. — Казаха ми, че ще има теглене на трактори непосредствено след концерта. Не знам точно какво представлява, но ме увериха, че ще бъде доста забавно.
— Не разбирам…
— Ще разбереш, скъпи. Твоята дама те очаква в офиса на Андре. Добре е да й дадеш това в някакъв момент от вечерта. — Тя постави кутийка за пръстен върху билетите.
Корт отвори кутийката. Годежният пръстен на прабаба му, безценно наследство, което по традиция отиваше при булката на най-големия син в семейството, блестеше върху черното кадифе.
— Зимните сватби са много хубави — увери го майка му и го целуна по бузата. — Сега побързай. И, Кортланд — добави тя, когато той тръгна към спалнята, — внимавай да не объркаш нещо.
Той облече дрехите, които бяха чисти, но приятно износени и се огледа в огледалото.
— Теглене на трактор. — Корт пъхна кутийката в предния си джоб и си сложи бейзболната шапка.
Пристигна в офиса на Андре тридесет минути по-късно и тръгна по посока на спорещите гласове.
— Не мога да облека това.
— Като я дърпаш, няма да стане по-дълга.
— Нали не е сложил цветя в косата ми отново? — Пауза. — Сложил е, дявол да го вземе. Къде ми е пистолетът?
— Прибрах го. Сега застани мирно или аз ще се гръмна.
Корт надникна в задната стая и видя Тери, застанала пред огледало в цял ръст, а зад нея Андре закопчаваше колие с кристали около шията й. Беше облечена във вечерната рокля „Версаче“ в цвят слонова кост, която проблясваше и излагаше на показ почти всеки сантиметър от дългите й загорели крака. Андре го погледна, усмихна се и се отдръпна.
— Готово. Изглеждаш великолепно.
— Приличам на коледна елха. — Тери се обърна и погледна към Корт. — Да не си посмял да кажеш една дума, Джей Ди, или ще ти запуша устата с мъжки чорап, кълна се в Бог. — Тя се приближи до тоалетката и взе една широка четка. — Ще направя това, за да покажа на брат ти, че и аз мога да изглеждам така, когато си поискам. — Тя прокара четката по бузите си. — По този начин би трябвало да го накарам да поиска да се ожени за мен. Мислиш ли, че ще свърши работа?
— Искам да се оженя за теб — каза той.
— Ти вече си женен, не говори глупости. — Тя се обърна. — Видя ли го в… — Тери спря и се вгледа. — О, по дяволите!
Андре размаха ръце във въздуха.
— Целият ми труд е отишъл на вятъра. Моля те, Господи, нека да съм се пенсионирал по времето, когато имат деца. — Той излезе от стаята.
Тери не му обърна внимание.
— Кортланд?
Той дръпна предната част на ризата си.
— Това беше идея на майка ми. Така би трябвало да те накарам да пожелаеш да се омъжиш за мен. Мислиш ли, че ще свърши работа?
Тя се доближи до него и го разгледа.
— По дяволите, изглеждаш страхотно в дънки. Знаех си.