Руел изследва внимателно лицето й. Не беше красива и не полагаше никакви усилия, за да изглежда по-привлекателна.
Личната среща с Тери Винсент затвърди всичко, което бе научил за нея. Тя притежаваше всички качества на едно добро ченге: беше дружелюбна и бързо установяваше контакт, беше внимателен слушател, но приятно открита и честна, предразполагаща събеседника си към същата откровеност. Освен това притежаваше достатъчно професионални познания, за да знае как и кога да надене физиономията на ченге върху лицето си и да си държи езика зад зъбите.
Руел я хареса много повече отколкото бе очаквал, но нямаше абсолютно никакви угризения за това, че се канеше да я използва като примамка, за да стигне до комисаря. Би използвал дори собствената си майка, ако по този начин би могъл да спипа Кортланд Гембъл, а чрез него и човека, който уби партньора му.
Освен това не я бе излъгал, а й представи донякъде съкратената истина. Руел започна да разследва фамилията Белафини преди десет години, една година след катастрофалната мисия, която бе поел като специален агент на ФБР от полевия офис в Батън Руж.
По онова време Том Матърли беше негов партньор и трън в задника му. На стареца му оставаха пет годиш до пенсия и проверяваше по три пъти всяко действие на Руел.
— Можеш да прецакаш своята пенсия, момче — обичаше да му казва Том, — но не и моята.
Тъкмо разследваха система за рекет на територията на Батън Руж, която се свеждаше до това да подпалват всеки, който отказваше да си плаща. Том беше убеден, че един дребен мафиот на име Фадучи беше мозъкът на мрежата, затова двамата подготвиха секретна операция, с фиктивен бизнес като примамка.
Фадучи падна в капана или поне така си помисли Руел. Том му се беше обадил развълнуван и нервен в два часа през нощта.
— Повикаха ме в склада след тридесет минути — уведоми го партньорът му. — Доведи подкрепление.
Руел повика още двама агенти. Когато пристигнаха, намериха Том завързан в склада. Старецът беше намушкан в корема и оставен да кърви.
— Бягай — беше последната дума, която изрече Том, преди да умре.
Руел изкрещя на другите двама агенти и хукна към най-близката врата. Последва огромна експлозия, след което нищо не помнеше. Събуди се седмица по-късно в реанимацията с изгаряния втора и трета степен, които едва не му костваха двата крака.
Неговият началник му каза, че другите двама агенти са загинали в склада, който бе изгорял до основи. На следващия ден Фадучи и групата му бяха изчезнали.
Руел се възстанови бавно. Трябваха му още осем месеца, преди да се яви на психотеста и да се върне на служба. Вътрешният правилник на ФБР му забраняваше да работи по случая Фадучи, а агентите, на които възложиха случая, не откриха нищо съществено.
Тези агенти така и не научиха, че вдовицата на Том посети Руел в болницата. И го помоли убийците на Том да си получат заслуженото. Един от агентите дойде да го види на другия ден, за да му каже, че Мариан Матърли се беше самоубила.
На Руел му отне години усърден труд, за да разплете мрежата от корупция, лъжи и подставени лица, но най-накрая откри убиеца на Том. Сега Фадучи се подвизаваше в Ню Орлиънс под истинското си име.
Франк Белафини.
Руел вече имаше достатъчно доказателства, за да тикне Белафини зад решетките за десет до двадесет години, но бе твърде далеч от необходимото за смъртна присъда. Същевременно корупционната мрежа на Белафини в Ню Орлиънс също трябваше да бъде разбита, иначе той щеше да продължи да й дърпа конците от затворническата килия.
Според информатора на Руел, Франк Белафини не би имал никакви затруднения в това отношение, като се имаше предвид, че Корт Гембъл му беше в задния джоб. Звучеше логично — кой би могъл по-добре да фалшифицира докладите и да прикрива мафията от човека, разследващ всички палежи в града?
След като научи, че Гембъл е човекът на Белафини в пожарната, Руел рязко промени стратегията си. Той можеше да спипа комисаря с достатъчно доказателства. Кортланд имаше какво да губи и вероятно щеше да се съгласи на споразумение. На Руел му трябваше само запис на Белафини, който признава убийството на Матърли. Планът му беше именно Гембъл да измъкне признанието.
Веднага щом Тери Винсент съумееше да прикове Гембъл.
— Ще ми докладвате лично — каза Руел, когато Тери прочете цялата папка. — Вашата официална задача е да посредничите между БОП и отдела за разследване на пожари по случая „Маскърс“. Искам да работите неотлъчно с оперативната група на Гембъл.