— И все още не сте открили никакви неоспорими доказателства, нали? За какво ви плащам, Гембъл?
Корт запази самообладание.
— Разполагаме със стотици улики и следи, господин Жарден. Но все още нямаме нищо неоспоримо.
— Оставете ни за момент — нареди кметът на помощниците си и въведе Корт в кабинета си. Когато затвори вратата, той попита:
— Твоите хора проверени ли са?
— Да, сър.
— Онзи капитан от звеното за пожарна безопасност и спасяване в Калифорния Джон Ор излежава четири доживотни присъди за палежите, които е причинил. Той е… — кметът направи неясен жест. — Как го наричаха?
— Ор беше сериен пироман. — Също както и Подпалвача, но малко по-откачен. Смяташе се, че Ор беше причинявал пожари, за да може да ги разследва успешно. Той дори бе написал роман за собствените си престъпления, в който присъстваше като два персонажа — героят и злодеят.
Кметът го стрелна с убийствен поглед.
— Ор също беше следовател разследващ палежи.
Май че и кметът гледаше повечко телевизия.
— Всички мои служители са проверявани по няколко пъти. Ежегодно подлежим на проверка за произход и обкръжение, психотестове и финансов контрол. Това са добри момчета, следователи от кариерата с минимум десет години стаж и доказан професионализъм.
По-възрастният мъж изсумтя.
— Дано да сте, комисар. Искам напредък по този случай, реален и бърз напредък, в противен случай първото изявление на следващата ми пресконференция ще се отнася до приемането на вашата официална оставка.
— Не можеш да си купиш тези обувки. Не прилягат на прекрасните ти крака.
— Краката ми знаят това. — Елизабет Гембъл въздъхна и остави кафявите велурени обувки с дълбоко деколте и високи токчета върху специалната поставка. — Сърцето ми обаче настоява, че са за мен. — Тя погледна косо елегантния посребрял мъж в бледокремав костюм до нея. — Какво мислиш, Андре?
— С италианците никога не можеш да сбъркаш. — Александър Моро посочи дискретно рафтовете с вносни обувки. — По-мека кожа, по-атрактивно очертан нос и много по-добра конструкция. — Той сниши глас в поверителен шепот. — Освен това не са отворени, така че можеш да носиш силиконовите подложки на доктор Шол.
Елизабет се засмя.
Старият джентълмен я поведе към чайната през три врати от бутика за обувки, където ги настаниха на една от най-добрите маси. Елизабет Гембъл беше светска дама, а Александър Моро беше институция в Ню Орлиънс. Собственикът на чайната знаеше, че те двамата, разположени на видно място до предната витрина, бяха по-добра реклама от цяла страница в „Трибюн“.
След като им сервираха прясно запарен ароматен оолонг5 и поднос с малки, още топли ореховки, Елизабет се облегна щастлива и спокойна.
— Не знам защо гледам обувки. Според мен притежавам повече чифтове, отколкото имат в наличност в този бутик.
— Обувките са като хубавия маникюр. Не можеш да прекалиш с тях. — Андре добави малко течна сметана към чая си. — Запарили са го както трябва. Почти перфектен е. Ще им взема визитката на излизане.
Елизабет знаеше, че Андре организираше десетки светски прояви и винаги бе нащрек за нови доставчици.
— Зает ли си това лято?
— Както винаги. Семейство Едуинсън най-накрая намериха момиче, склонно да се омъжи за техния омразен Макелрой, забавляват някакъв дребен британски аристократ край езерото, а близначките на Ладо навършват седемнайсет идния месец. — Той завъртя очи. — Представяш ли си, съгласих се да организирам тържеството, при положение че едва не умрях на шестнайсетия им рожден ден.
Андре винаги бе зает. Въпреки че произхождаше от една от най-старите креолски фамилии в Ню Орлиънс, родителите му бяха направили поредица неразумни инвестиции, преди да починат. Последната катастрофа на фондовия пазар опустоши семейните активи и Андре беше принуден да продаде всички имоти, за да се разплати с кредиторите.
Без да се обезсърчи от този обрат на съдбата, Андре се сбогува с безгрижния живот, обърна се към креолското общество и се отдаде на мисията да усъвършенства неговите най-млади членове. Като личен семеен консултант той обучаваше младежите и девойките на изящни маниери, стил и финес. Планираше светските им прояви, координираше фамилните тържества и често поемаше ролята на почетен домакин. Съветваше родителите за подходящите партии и не едно семейство от висшето общество му бе задължено.
5
Червен чай — заема междинно място между неферментиралия зелен чай и напълно ферментиралия черен. Качественият оолонг има силен и богат цветен аромат и невероятен кайсиев привкус. Най-известните производители на оолонг са Китай (Фуцзян и Юнан) и Тайван (Формоза). — Б.пр.