Андре беше един от малкото мъже, които наистина разбират изискванията и удоволствията на светското общество, както и неговата значимост. Елизабет го смяташе за един от най-близките си приятели.
— Мислех, че ще ми липсват къдриците ти, но елегантната ти прическа ми харесва повече. — Той кимна към новата й по-къса прическа. — Изглеждаш великолепно.
— Не ме лъжи, изглеждам изморена. — Тя направи кисела физиономия. — Снощи не съм мигнала. Повикаха Кортланд посред нощ, след което той не се прибра и не се обади.
— Пожар в някакъв бар във Френския квартал, показаха го по новините тази сутрин, нали? — Когато тя кимна, Андре се пресегна и докосна ръката й. — Знаеш, че той е добре, Елиза.
— Знам, че е голям мъж, че такава е работата му и че не бива да се тревожа. Луи вече ми чете тази лекция. — Тя разтри слепоочието си. — Само че… Напоследък Корт е толкова дистанциран. Работи почти денонощно и се оттегли напълно от светския живот. Не е излизал никъде, ако не се брои сватбата на брат му миналия месец.
Андре направи прекалено потресена физиономия.
— Очевидно момчето отчаяно се нуждае от дълбока терапия.
Тя се изкикоти тихичко.
— Знаеш какво имам предвид.
— Говорила ли си с него затова?
— Опитах, но без да настоявам. — Тя бе научила този урок с най-малкия си син Джей Ди. — Това, което ме притеснява най-много, е отчуждението. Напоследък почти не разговаря с баща си и с мен — всъщност, с никого. Трябва да му вадиш думите от устата.
— Не си спомням Кортланд да е бил многословен някога — отбеляза Андре.
— Той винаги е бил моето тихо момче, но не чак толкова. Нещо не е наред. — Тя се намръщи. — Досега никога не съм имала повод да се тревожа за него, Андре, а сега само това правя.
— Може би е самотен? Или преживява любовна раздяла?
Елизабет му хвърли ироничен поглед.
— Опасявам се, че Корт никога не е имал подобен проблем.
— Вероятно имаш право. Половината от женското население на Луизиана е готово да му се нахвърли отгоре, ако се застои на едно място достатъчно дълго. — Андре й доля чая и напълни отново собствената си чаша. — Иска ми се двамата с Магда да имахме деца, за да можех да ти дам някой добронамерен бащински съвет. — По лицето му премина лека тъга, както винаги когато споменаваше любимата си съпруга, починала след дълга битка с рака на гърдата. — Уви, трябва да се придържам към онова, което познавам. Предлагам ти да направим събиране.
— Какъв вид събиране?
— Нищо особено. Едно лятно парти ще бъде перфектно. — Той постави бучка захар в чашата й. — Покани всички изискани млади дами в квартала — мога да ви дам списък, ако искаш, и го обгради със сексапилни хубавици. Все някоя ще му хване окото и всичките ти тревоги ще останат в миналото.
— Твърде очевидно е, Андре. — Не искаше да допуска грешката да се меси в живота на сина си. Беше направила това с Джей Ди и едва не прогони най-малкия си син.
— Очевидна е съпругата на кмета, скъпа. — Той направи лек жест. — Ти спасяваш Кортланд от преумора, депресия или от каквото там страда. — Андре я погледна лукаво. — И е по-дипломатично от това да му четеш конско, когато се прибере вкъщи довечера, нали?
Тя сви устни.
— Партито трябва да е в тесен кръг. И възможно най-скоро, преди да си е намерил апартамент и да се е изнесъл. Пренесе ли се, винаги ще си намери извинение да не дойде.
— Тогава се заемаме незабавно. Смятам, че списък от петдесет гости стига. Можеш да направиш партито в къщата, градините ви изглеждат прекрасно по това време на годината. Моите услуги са на твое разположение. — Той извади джобния си бележник и прегледа графика си. — Три седмици след вечерята на Американското общество за борба с рака?
— Джей Ди ще се е върнал дотогава от медения си месец. Мога да използвам това като официалния повод за тържеството, така че дори ако Корт вече се е изнесъл, ще дойде заради брат си. — Елизабет го озари със сияйна усмивка. — Ти си гений, Андре.
— Разбира се — отвърна той със самодоволна усмивка. — Нали съм французин!
Грейсън Хюит постави главата на Джейн Доу6 номер четири над фотографската плака. Докосваше я нежно, сякаш все още дишаше.
— Ето така, миличка. — Той се отдалечи, за да застане зад паравана и натисна копчето, за да направи рентгеновата снимка.
— Винаги ли им говориш? — попита асистентът му Лорънс, поглеждайки смутено овъгленото лице на трупа.