Выбрать главу

Реакцията й го накара да остави настрана кафето си и да отиде при нея.

— Тери, нали знаеш, че се шегувам? — Той улови брадичката й. — Не може да е толкова зле.

Тя изглеждаше нещастна.

— О, да, може.

— Ами… — Грей се опита да предугади какво би могло да я разстрои толкова много. — Няма да ми даваш повече работа, нали?

— Единственото, което мога дати кажа, е, че камион с лайна всеки момент ще влезе в съприкосновение с вентилатор, голям колкото стаята, и аз стоя пред него — процеди тя.

— Звучи гадно. Замесени ли са други ченгета?

— Предимно. — Тя го погледна смутена. — Отчасти лично.

— Лично… — Той описа кръг с ръка.

— Корт Гембъл.

Грей си припомни онова, което видя снощи. Корт Гембъл се държа с Тери така, сякаш тя беше подпалила бара. И лампичката най-после му светна. Грей знаеше, че никога не би имал шанс с Тери, усещайки от самото начало, че тя вече беше заета. Но така и не се беше досетил, че Гембъл беше човекът. Все пак трябваше да бъде сигурен. Понякога жените казваха едно, а имаха предвид друго.

— Ти и комисарят сте любовници?

— Не. Преспахме заедно една нощ преди няколко месеца. — Металната нотка се обтегна още повече и Тери не посмя да го погледне в очите. — Не искам да повторя, но с него… — Тя поклати глава.

Пристъп на ревност скова сърцето на Грей, както и за момент му се прииска да вложи ум, душа и сърце и да я отмъкне от Гембъл. Тери Винсент му беше влязла под кожата от много време насам, а Грей обичаше да получава онова, което иска. Но Тери изглеждаше наистина нещастна, както вероятно и Гембъл, съдейки по държанието му снощи. Грей искаше Тери и беше амбициозен и нахъсан като всеки друг мъж, но да разбие живота на двама други не се вместваше в представата му за приятно прекарване. Затова пък можеше да й бъде приятел и да й пази гърба.

— Можеш да разчиташ на мен.

Той взе ръката й в неговата. Харесваше нейните дълги, силни ръце.

— Какво искаш да направя? Да го сплаша грозно и мъжествено? Да го бия на канадска борба? Да го пребия до безсъзнание?

Последното можеше да направи така или иначе за свое собствено удовлетворение. Тери преплете пръсти в неговите.

— Имам нужда от любовник.

Глава 4

Тери напусна моргата и се отправи към кабинета на Корт. Срамуваше се, задето въвличаше Грей Хюит в бъркотията наличния си живот, но имаше нужда от него, ако искаше да се измъкне. Трябваше й преграда между нея и комисаря, а Грей беше солиден и безопасен. И сладък. Ако се налагаше да се развява наоколо с гадже наужким, той беше идеалният кандидат.

Фактът, че Грей вече се преструваше на увлечен по нея, също помагаше.

Тери не знаеше на какво бе способна близо до Корт, а ако искаше да изчисти името му, не можеше да си позволи никакво разсейване. Руел не казваше всичко, това беше сигурно. Той представи случая твърде небрежно, след което я принуди да го поеме.

Корт, от друга страна, трябваше да смята, че Тери не е свободна. Като предпазна мярка, в случай че в главата му витаеха мили спомени от февруари. Пък и нейните мокри фантазии от разстояние също ставаха смешни. В ролята на буфер Грей щеше да й помогне да си върне достойнството и самоуважението.

Е, и гордостта. Корт не биваше да научава колко дълбоко я бе наранило държанието му. Макар че тя сигурно щеше дълго да ближе рани.

Тери спря на ъгъла и си купи чаша изстудено кафе от любимата си улична лавка.

— Днес искаш ли захар? — попита огромната чернокожа жена, докато пълнеше чашата й.

— Не. Имаш ли валиум, Ирен?

— Съжалявам, бебче. — Тя се ухили и златните й зъби лъснаха. — От химическите отрови предлагам само изкуствени подсладители.

— Не й вярвайте, детектив — обади се някакъв портиер от опашката. — Нейната лимонада не е порозовяла от момински свян.

Ирен се намръщи.

— Не знам защо добрият Господ е създал мъжа.

— Защото е знаел, че вибраторът няма да може да коси тревата — предположи Тери.

Докато всички на опашката се смееха, Ирен подаде на Тери кафето и рестото.

— Чувам, че си започнала да бориш мафията.

Тери недоумяваше как точно уличните търговци в центъра на Ню Орлиънс се сдобиваха с актуалната информация. На фона на скоростта и ефективността на тяхната система, планът Амбър7 изглеждаше муден.

— Да, там съм за няколко седмици.

вернуться

7

AMBER Alert — система за оповестяване и издирване на изчезнали деца, която функционира в редица държави, включително и в България. Планът „Амбър“ е наречен така на името на 9-годишната Амбър Хагерман, която бе отвлечена и убита през 1996 г. в щата Тексас, САЩ. — Б.пр.