Корт наблюдава Тери през целия брифинг. След начина, по който му говори тя снощи и след това, което беше научил тази сутрин, тя не би трябвало да е тук. Не беше възможно Пелерин да й е възложил тази задача; вече беше позвънил там, искайки да говори с нея, и му съобщиха за внезапното й прехвърляне в БОП.
Обаждането от Франк Белафини не му излизаше от ума. Мафиотският бос не си губеше времето с напразни заплахи.
Той даваше обещания и ги спазваше. Очистването на Стивън Белафини можеше да е първата акция на друга фамилия, която иска да поеме дейността на Франк. В такъв случай пожарът в „Маскърс“ щеше да е само началото. В БОП сигурно знаеха дали в средите на нюорлиънската мафия къкреше тиха борба за надмощие и може би бяха изпратили Тери да събере доказателства за собствените им цели.
Нещата се развиваха прекалено бързо за вкуса на Корт. Някой дърпаше конците и по всичко личеше, че този някой не бе Тери.
Той я настигна в коридора извън залата.
— Бих искал да поговорим в кабинета ми, детектив. Още сега, ако е удобно.
— Разбира се, комисар. — Тя се обърна към полицая, с когото разговаряше. — Ще се видим по-късно, Лоу.
Корт изчака да останат зад затворени врати, преди да заговори отново.
— Изобщо не очаквах да те видя тук. — Всъщност, не искаше да я вижда до края на живота си.
— Мерси, подобно. — Тя издърпа стола пред бюрото му половин метър назад, преди да седне. — Възложиха ми случая преди около час.
Той отиде до бюрото си и включи компютъра, за да си даде вид, че прави нещо важно и сериозно.
— Вярно ли е, че вече работиш в отдела за борба с организираната престъпност?
— Да.
— Считано от днес.
— А-ха. — Тери напъха ръце в джобовете на панталона си и се зае с интерес да разглежда дипломите и сертификатите на стената.
Корт вдигна телефона.
— Ще се обадя на Руел.
— Добре. — Тя стана и тръгна към вратата.
— Сядай, детектив.
Тери въздъхна и се тръшна на стола. Корт успя да се свърже единствено с гласовата поща на шефа на БОП, където остави наситено с драматизъм съобщение, преди да затвори.
— Ти ли поиска тази задача?
— Имаш предвид, за да те вбеся? Не. — Тя се облегна назад. — Напротив, дори се опитах да се измъкна от нея.
— А беше ли настойчива?
— Комисар, по този случай работят още петдесет и няколко човека. Дълбоко се съмнявам, че ще си се пречкаме в краката.
Той не искаше да й се пречка в краката. Искаше да се намести между тях.
— Какво общо има тук отделът за борба с организираната престъпност?
— В този пожар ние търсим улики за рекет. — Гласът й остана равен.
— Значи Руел те назначи по случая. Още на първия ден в неговия отдел.
— БОП ми се вижда доста оживено място. — Тери започнала барабани с върховете на пръстите си по подлакътника на стола. — Предполагам, че като новобранец аз бях най-лесна за жертване.
Корт долавяше усилващото се напрежение в ритъма. Тери криеше нещо.
— Той знае ли за теб и мен?
— Теб и мен? — Тя си придаде театрално озадачен вид. — Какво говориш, комисар Гембъл, между теб и мен няма нищо.
Да, нямаше, и въпреки това той все още искаше да я грабне от стола, да разтвори възголямото яке, да разкъса грозната блуза и да провери дали гърдите й имат онази съвършена форма, която капризната му памет пазеше все още.
— Руел знае ли, че с теб сме били интимно обвързани?
— Интимно обвързани? Какъв учтив израз за онова, което направихме. — Тя наклони глава. — Майка ти ли те научи да се изразяваш по този изискан начин или просто си чел твърде много любовни романи?
Той проследи дългата линия на шията й и за част от секундата си представи как обвива ръце около нея.
— Той знае ли?
Тери сви устни.
— Не, Корт, Руел не знае. Дори брат ти не знае. Аз не се хваля с моите забивки за една нощ.
— Добре. — Той се отпусна мъничко.
Но Тери не беше приключила.
— Неприятно ми е, че ще нанеса този тежък удар върху егото ти, но онова, което се случи, не беше кой знае какво. Ти се беше напил, изпукахме се, и толкова. — Тя преметна крак връз крак. Панталонът й не беше изгладен, а колената бяха торбести и набръчкани. — Опитай се да го надживееш, става ли?