— Тогава трябва да кажеш вълшебните думи.
Тя се изкиска.
— Нямаш капчица срам. Знаеш това.
Луи се ухили.
— Тъкмо затова ме обичаш.
Двамата бяха странна двойка, помисли си Елизабет, сгушена в прегръдките на съпруга си. Луи беше 15 см по-нисък от нея, с десет-петнадесет килограма наднормено тегло и бе започнал да оплешивява още в колежа. Когато тя го видя за първи път на давания от родителите й бал за Марди Гра, тя го помисли за част от прислугата. Всъщност, Луи спореше с един от келнерите относно подгряването на гъмбото10.
— Това тук не ти е чорба, дето я наливаш от баката — казваше с назидателен тон на по-възрастния мъж, който обслужваше топлия бюфет и размахваше една сребърна лъжица над казана къкрещо гъмбо. — Тук има филе, така че не може да се вари с часове. Трябва само да го поддържаш топло.
— Господине, ако намаля огъня, то ще изстине — възрази келнерът. Елизабет тръгна към него с намерение да му каже да престане да се заяжда с прислугата, но когато се покашля учтиво, Луи се обърна, улови я за китката и я притегли напред.
— Ето, този прекрасен ангел ще ви каже, че сега гъмбото е перфектно — заяви Луи и поднесе една супена лъжица гъмбо към устните й. Когато Елизабет се поколеба, той се наведе и прошепна в ухото й: — Подкрепи ме, ma belle fille, и аз ще се оженя за теб.
Ма belle fille. Мое красиво момиче.
Елизабет отвори уста, за да му се скара за волността и Луи незабавно пъхна лъжицата. Подправките зацвърчаха върху езика й и тя затвори очи, за да се наслади на най-вкусното гъмбо, което бе хапвала някога в живота си. Когато отново бе в състояние да говори, от устните й се отрони само една дума.
— Перфектно.
— Виждаш ли? — засия Луи, метна лъжицата на масата и уви ръка около кръста й. — Трябва да танцуваш с мен. Вече сме сгодени.
Елизабет понечи да отбележи, че със сигурност не бяха сгодени и бе невъзможно да танцуват заедно заради нелепата разлика в ръста. Но потъна в неговите настойчиви тъмни очи и напълно забрави възраженията си. Три минути по-късно Елизабет танцуваше с Луи за голямо забавление на приятелите си.
— Аз съм по-висока от теб — прошепна тя с пламнали бузи.
— Да, така е. — Той я издърпа по-близо и прокара пръсти по бузата й. — По-висока и много по-привлекателна. Околните ми завиждат.
По кожата й пробягваха тръпки там, където той я докосна.
— Те ни се смеят.
— Изобщо не ми пука. — Той притисна бузата си до нейната и френският акцент се усили. — Знаеш ли какво ме интересува най-много, ma belle fille?
Наистина ли я намираше за красива, с нейните тънки крака и дълъг нос?
— Гъмбото?
— Кога ще мога да те целуна. — Той я погледна в очите и изражението му стана сериозно на живот и смърт. — Ще бъде скоро, нали?
Три танца по-късно Луи седна на една пейка в розовата градина на майка й и настани Елизабет в скута си. Смутена, тя веднага се опита да стане.
— Прекалено едра съм.
— Не и за мен. — Той беше по-силен, отколкото изглеждаше, и я удържа с лекота. — Колкото повече мога да те прегръщам, толкова повече ще те обичам.
Елизабет се запита какво ли би станало, ако майка й ги зърнеше през прозореца. Ако видеше възпитаната си дъщеря в скута на някакво непознато момче, щеше да получи удар.
— Защо се препираше за гъмбото?
— На теб хареса ли ти?
— Беше божествено — трябваше да признае тя. — Никога не съм вкусвала по-прекрасно гъмбо в живота си.
— Сега вече съм влюбен в теб. — Луи се засмя, а Елизабет се изпъна. — Защото аз лично направих това гъмбо.
— Направил си гъмбото? — О, Боже, той наистина беше от прислугата. — Да не работиш в компанията за кетъринг?
— Баща ми е собственик на ресторанта, както и на още няколко. Обичам да готвя. — Той докосна тъмната си коса. — Аз съм Луи Гембъл. Кажи ми името си.
Гембъл бяха една от най-старите фамилии в Ню Орлиънс, така че тя се отпусна мъничко.
— Елизабет Кортланд.
— Не. Елизабет Гембъл. — Той се усмихна. — Звучи добре. Кога можем да го променим?
Тя зяпна.
— Ти не си с всичкия си.
— Mais oui, изгубих си ума по теб. — В следващия миг той я целуна толкова страстно, че я остави без дъх.
Две седмици по-късно Елизабет вече беше омъжена за него, а след девет месеца се роди техният син Кортланд.
Всички тези чувства се надигнаха в нея, докато милваше меките като коприна остатъци от посребряла коса на тила на мъжа й. Техният брак никога не е бил лесен. Семейството и приятелите и не одобряваха Луи, пък и самата Елизабет често проявяваше гордост и бе постъпвала глупаво. Дузина пъти тя почти бе успявала да го прогони. Луи беше останал, но не от инат, не заради децата, а защото наистина я обичаше.
10
Пикантна гъста супа или яхния, която съдържа бамя, ориз, скариди, шишче месо, пушена наденица и гъст сос от препечено брашно и масло, който се разбива постоянно с тел в дълбок, непременно чугунен тиган. Съставките (основа, бульон, месо и т.н.) се готвят отделно, след това се смесват и оставят да поврат заедно. Класическите сгъстители са бамя или стрити на прах листа от американско лаврово дърво. — Б.пр.