Трябваха й тридесет години, за да осъзнае колко рядка и скъпоценна беше подобна преданост.
Само ако Кортланд можеше да си намери такъв спътник в живота. Елизабет целуна съпруга си.
— Обичам те, любими.
— Видя ли, това са вълшебните думи? Всеки път вършат работа. — Той я завъртя в ръцете си, все така силни и сигурни, както и преди тридесет и пет години, и я отнесе до дивана. — Сега ги кажи отново, ma belle fille.
Тери използва един контакт в кредитната служба, за да се сдобие с копия на кредитната история на Корт Гембъл, която се оказа безупречна. От неговата банка категорично отказваха да й дадат да прегледа движението по сметките му, докато Тери не предложи да изиска по официален път всичките им трансакции и да звънне в Държавната комисия по банкиране. Тази идея преобърна отношението на банковия директор до такава степен, че той едва не се препъна от бързане, носейки компютърните разпечатки.
— Господин Гембъл е отличен клиент — увери я управителят. — Балансът по сметката му се изразява в петцифрени суми и никога не допуска овърдрафт.
— Мълчи, сърце. — Тери прегледа разпечатката, но банковите извлечения не й свършиха никаква работа. Фактът, че бяха безупречни също както и кредитната му история, можеше да означава, че той се опитва да скрие нещо. — Трябват ми подробности за последния депозит в неговата спестовна сметка.
— Какъв вид подробности?
— Как е направен, от кого и къде.
Управителят седна зад компютъра си и отвори съответния файл.
— Преводът е направен в брой, сумата е депозирана в пощенски плик в нашата пощенска кутия.
— Имате вътрешна пощенска кутия?
Мениджърът кимна.
— Някои наши клиенти предпочитат да не използват банкомати. Затова имаме подобни пощенски кутии за вноски във всички наши клонове.
Тери прегледа извлечението.
— Всичките му предишни депозити са маркирани с буквата „Е“. Какво означава това?
— Това са директни електронни депозити. — Той прегледа файла. — Работодателят на господин Гембъл превежда по електронен път седмичното възнаграждение.
— Така че само тези петдесет бона са били пуснати в кутията? — Когато управителят кимна, тя попита: — Необходимо ли е да знаеш ПИН кода на сметката, за да направиш превод посредством кутията?
— Не, детектив. Достатъчно е да напишете номера на сметката върху плика. — Той й показа няколко депозитни плика.
Тери знаеше три дузини различни анонимни начини за сдобиване с номер на банкова сметка. Онзи, който беше докопал сметката на Корт, вероятно бе взел номера от някое банково извлечение, откраднато от пощенската му кутия или взето от кошчето за боклук.
— Благодаря.
Тя се метна на колата си и подкара към дома си, пред който видя старата импала, паркирана на тротоара пред гарсониерата. Беше стара, оранжево-жълта и пъпчасала от ръжда. Тери сериозно се замисли дали да не отпраши към някой мотел, преди да свърне в късата алея. Бе загубила представа за времето, иначе би си спомнила, че наближава датата за дължимото посещение.
Дано само да не беше наред тримесечната лекция „Ти си пълен провал като дъщеря“.
Жанин Винсент седеше на предното стъпало до някакъв очукан кашон. Веднага щом Тери слезе от колата, гостенката се изправи и приглади полата на памучната си рокля. Подобно на дъщеря си, Жанин беше брюнетка, но приликите свършваха дотам. Тери приличаше на своя висок, строен баща, а майка й беше ниска, закръглена и много женствена. Жанин носеше косата си дълга и къдрава, прихваната назад с малки кокетни гребенчета. Носеше ярко червило и най-хубавите си обеци и огърлица. Тери дори долови парфюма й.
Което означаваше, че съпругът й отново я забелязваше.
— Този път какво е изхвърлил? — попита Тери и погледна кутията.
Майка й вдигна кашона и й го подаде.
— Трофеите ти.
Трофеите на Тери за точна стрелба винаги бяха заемали видно място на първите два рафта в бюфета за порцелан на майка й. Бяха общо шест, по един за всяка година, когато беше печелила място в челната тройка. Пет от тях бяха за първото място.