— Нарита ли ги преди това или просто ги изхвърли в боклука както направи със снимките ми?
— Той ме помоли да ги опаковам. Бях много внимателна и ги увих във вестник. — Жанин вдигна брадичката си. — Знаеш, че той страда като вижда твоите вещи в къщата.
Сигурно, но Кон Винсент несъмнено страдаше повече, когато виждаше единственото си дете от плът и кръв. Тери не искаше трофеите повече отколкото бе искала смачканите снимки, които донесе майка й последния път. Въпреки това отказът да ги приеме само би дал на баща й поредна победа. А на Тери й беше омръзнало да бъде губещият в семейството.
— Не биваше да ме чакаш. — Тери подпря тежката кутия на бедрото си и отключи входната врата. — Можеше да ги оставиш тук.
Майка й погледна нагоре-надолу по улицата.
— Тук се краде. — Тя никога не беше харесвала квартала на Тери.
— Аз съм ченге. Никой не смее да ми пипа нещата. — Жалко, че това не се отнасяше за баща й. — Радвам се, че те видях, мамо. Шофирай внимателно към вас, чули?
— Чакай. — Майка й хвана вратата. — Трябва да поговорим, Терез.
— След нашите разговори ти винаги плачеш, а аз получавам главоболие и двете не си говорим в продължение на три месеца. — Тя остави кутията вътре. — Защо просто не се престорим, че вече сме провели разговора, и да си спестим носните кърпички и аспирина, а пък ти после ще ми се обадиш около Деня на благодарността?
Устата на майка й увисна.
— Не ми се сопвай така, cher. Аз нямам вина за онова, което се случи между теб и татко ти.
— Моят татко. — Тери изпръхтя с отвращение и влезе в малкото жилище.
— Ако баща ти беше болен от рак, щеше ли да се отнасяш с него по този начин? — Майка й я последва, като спря само колкото да затвори вратата с леко затръшване. — Щеше да бъдеш до него както подобава на всяко добро дете. Щеше да му засвидетелстваш цялата любов и уважение на една предана дъщеря.
— Мамо, мъжът ти не е болен от рак. Той е лъжец, крадец и престъпник. Що се отнася до любовта и уважението, той си има теб и аз изобщо не му трябвам. — Тери влезе в малката кухня и си взе една бира от хладилника. — Искаш ли нещо за пиене? Имам бира, студен чай, както и някакво отлежало червено вино, което ми подариха съседите миналата Коледа, дето го използвам като обезмирисител за канала.
— Не, благодаря. Твоята танта Роза изпрати свещи. — Майка й извади от чантата си два стъклени буркана увити в хартия и ги постави до другите, които Тери складираше на един рафт. — Сини, за изцеление и прошка.
Тери отвори бирата и запрати капачката през стаята. Капачката тупна право в кофата за боклук.
— Ще ги запаля следващия път, когато се осера.
— Мери си приказките, момиче.
Момиче. За майка си, тя завинаги щеше да си остане на тринайсет.
— Какво искаш, мамо?
Майка й влезе в кухнята и остави чантата си на масата.
— Искам да дойдеш да видиш баща си, cher.
— Защо? — Тери отпи от бутилката. — За да му благодаря, задето ми изхвърли трофеите? Това ли очаква сега?
— Той не очаква нищо. — В кафявите очи на Жанин проблесна влага. — Мина повече от година. Той страда.
На Тери й се прииска да запрати бутилката в другия край на стаята, но се разколеба, като си представи, че ще трябва да бърше разлятата бира по-късно, така че я остави до чантата на майка си.
— Имам работа, мамо, пък и последния път си казахме всичко.
— Той не мисли нещата, които ти наговори. Говори така, когато се ядоса, а след това винаги съжалява. Знаеш това, скъпа.
Кон Винсент не говореше. Той крещеше. Да не се мислиш за по-добра от мен? Погледни се, приличаш на лесбийка в тия парцали. Кога ще започнеш да се обличаш и да се държиш като жена? Да не си въобразяваш, че някой ще те вземе на сериозно като ченге?
Този ден Тери едва се удържа да не удари баща си. Това бе причината да не стъпи в къщата на родителите си през последната година. Крехкото его на баща й бе в състояние да понесе една лишена от женственост дъщеря ченге, но не би издържало дъщеря, която го биеше в прекия и преносния смисъл.
— Не, мамо. Съжалявам, че си се разкарала чак дотук, но аз не искам да го виждам.
Меките гальовни нотки в гласа на майка й се стопиха.
— Той е твой баща, Терез.
— Тогава нека той дойде при мен. — Тя дръпна шумно един стол и седна. — Нека веднъж той да се извини за разнообразие.