Той не можеше да помръдне. Това не беше тя. Не можеше да е тя. Нямаше причина да дойде тук. Няма причина, освен ако тя не бе информаторът на Гембъл…
Сестра Мери Томас го беше накарала да наизусти толкова много стихове. Може би онези думи не бяха от Левит. Може би бяха от Галатяните. Нещо за онова, което човек сее.
Звукът на далечни сирени го накара да посегне към мобилния телефон в джоба на сакото му. Трябваше да опита четири пъти, преди да успее да набере номера правилно.
Дискретен глас отговори:
— Кресънт Сити Хоспис.
— Госпожа Белафини там ли е? — попита той с треперещ глас.
— Не, сър, съжалявам, но я няма. Искате ли да оставите съобщение? — Какъв беше онзи стих? Каквото посееш… — Господине…
Облъхна го мощна вълна горещина и дим, която проникна през дрехите му и подлюти очите му.
— Къде е тя?
— Поръча ми да й повикам такси и излезе преди около тридесет минути. Нямам представа къде отиде. — Гласът на медицинската сестра се повиши. — Всичко наред ли е, сър?
Той не я чуваше. Чуваше само нежния глас на сестра Мери Томас, която четеше на учениците в шести клас.
Недейте се лъга. Бог не е за подиграване, понеже каквото посее човек, това и ще пожъне. Мобилният телефон падна на паважа и се разби на парчета.
Пожарите бяха рядкост в историческия Френски квартал на Ню Орлиънс, затова новинарският екип от „На живо по канал 8“ пристигна на местопроизшествието две минути след първата пожарна кола. Другите пожарни коли, тясната улица и талазите пламъци и дим държаха на разстояние по-бавните новинарски екипи, така че само една телевизионна камера успя да заснеме тактическия щурм на пожарникарите срещу горящия бар.
Падаха горящи въглени. Атрактивната червенокоса жена в блед лимоненожълт костюм сякаш нехаеше за тях, застанала до бронята на най-близката пожарна кола и обърната към насочената камера, зад която стоеше брадат мъж на средна възраст с три фотоапарата около врата му.
— Подобно на огромни пчели в своите жълти защитни якета, черни ботуши и каски — подхвана Патриша Браун, обръщайки се към горящия бар, преди отново да погледне в камерата, — нашите смели огнеборци се спускат в смъртоносния ад, за да се борят с ужасните пламъци. Както можем да видим, пълният състав на Отряд 21 е на бойна нога, за да се бори с този изключително сериозен пожар от трето ниво на тревога.
Тя направи жест и операторът насочи камерата към боядисаните в червено и сребърно коли и пожарникарите, които развиваха и насочваха с впечатляващ синхрон тежките маркучи и ги свързваха със смесителните помпи. Патриша изключи микрофона и използва паузата, за да освежи червилото си и да се огледа.
— Успокой се и престани да правиш аналогии с насекоми — нареди на отражението си тя. — Изглеждай уравновесена и загрижена. Сериозно загрижена. Кървавата следа никога не лъже.
Тя провери дали по зъбите й не са останалите следи от червило. Когато камерата се насочи отново към нея, лицето й изразяваше точната доза тревожна загриженост.
— Веднага щом пожарът бъде угасен, тези смели мъже ще влязат в сградата, за да търсят оцелели. Ние ще ви държим в течение. Но от мястото, където стоя — тя хвърли бърз поглед през рамо, — положението не изглежда обнадеждаващо. Патриша Браун, на живо за новините по Канал 8.
— Звучиш малко прегракнала, скъпа — каза операторът, когато спря камерата и започна да прави статични снимки. — Пийни си малко вода.
— От пушека е, Дейв. Трудно ми е да дишам. — Патриша видя как един познат сребърен SUV спря до бордюра и моментално забрави за дихателните си проблеми. — Гембъл дойде. Ела, бързо!
— Той няма да разговаря с теб — прогнозира Дейв. — Винаги ти отказва.
— Този път може и да ми отговори. — Тя оправи дискретно косата си. — Включи камерата, щом стигна до бордюра.
— Това никак няма да му хареса.
— Няма значение. — Лицето й отново възпроизведе загрижената усмивка. — Комисар Кортланд Гембъл току-що пристигна на местопроизшествието в „Маскърс Тавърн“ във Френския квартал. — Тя замълча за момент, за да даде време на високия широкоплещест мъж да слезе от колата и тя да може да го хване в крачка. — Комисар Гембъл, имате ли някакво предположение как е избухнал този смъртоносен пожар? — и натика микрофона в лицето му.
— Все още не. — Корт направи знак на Дейвид да престане да снима. Когато лампичката на камерата угасна, той погледна към елегантните й жълти обувки на високи токчета. — Стоиш в периметъра на местопрестъплението, Триша.