Тази мечта, подобно на мечтата Корт да се влюби в нея, не се беше сбъднала. И правилно. Тери не беше достатъчно добра за Корт и бе твърде добра за баща си.
Може и да бе хвърляла някоя и друга бутилка бира през стаята, но никога не злоупотребяваше с оръжието си. Тя прибра пистолета грижливо в чекмеджето и го затвори, преди да се свие на кравай и да зарови лице във възглавницата.
Нямаше сълзи. Не й беше останало нищичко, което да оплаква.
Корт прескочи сутрешния брифинг и отиде направо във Френския квартал, за да провери как върви огледа на местопрестъплението. Дознателите и съдебно-медицинските техници продължаваха да търсят доказателства и останки и поради степента на разрушенията работеха през сито.
— Комисар Гембъл. — Уорън Ейкърс, един от старшите лабораторни техници, му донесе каска и ръкавици. — Премахнахме повечето подпорни греди и камънака. — Той кимна към една висока купчина овъглени дървени греди и късове стена, подредени от едната страна на сградата.
Корт забеляза висок рус мъж, клекнал до един от криминалистите.
— Какво прави тук следователят от съдебна медицина?
— Търси части от някакви тленни останки. Една от неидентифицираните жертви е разкъсана на парчета. Явно не могат да я идентифицират. — Уорън прегледа записките си. — Да, има един женски труп без самоличност.
— Би ли потърсил Тил? — Корт стъпи върху найлоновото фолио, постлано, за да запази уликите непокътнати.
Грейсън Хюит се беше преместил в останките от офиса на управителя и надзърташе в частично стопения канцеларски шкаф, когато Корт влезе, за да говори с него. Корт не познаваше патолога много добре, но колегите го уважаваха като компетентен експерт. Беше се подразнил, когато го видя да докосва Тери в нощта на пожара, но близостта им имаше логично обяснение.
Беше добре, че Тери има някой в живота си, реши Корт, пък макар и някакъв хубавец от Западното крайбрежие, който си изкарваше прехраната като режеше умрели хора. Не беше нужно да го харесва, трябваше само да го приеме.
— Мога ли да ви помогна с нещо, доктор Хюит?
— Не ми достига една ръка, два крака и три пръста, комисар. — Грей отвори една червена торба за биологично опасни вещества и бръкна дълбоко в нея. — Макар че тук май има част от ръка. — Той извади малък, съсухрен предмет и го разгледа внимателно.
— Вашата Джейн Доу ли? — Остатъчната миризма на керосин се долавяше някак по-силно тази сутрин, затова Корт изви глава.
— Освен ако няма още един труп, който все още не сме намерили, да, така мисля. Я виж ти, тя носи брачна халка — той показа откъснатата ръка на Корт, — но никой не я е обявил за издирване. — Грей прибра овъглената ръка обратно в торбата. — Странно.
— Успяхте ли да идентифицирате Стивън Белафини? — Щом получеше потвърждение, Корт щеше да разговаря със Себастиен Руел и да разберете за какво разследваха Франк.
— Още тази сутрин. — Грей се изправи на крака и удостои Корт с цялото си внимание. — Познавате ли го?
— Не. — Той погледна червената торба и го обзе съжаление. — Как ще успеете да я идентифицирате?
— Пръстовите отпечатъци са заминали, така че ще използваме зъбен материал. Аз ще поразпитам сред семействата на другите жертви дали някъде не липсва съпруга или приятелка. — Той явно забеляза нещо, защото се усмихна леко. — Извинете.
Корт проследи как Хюит пресрещна Тери Винсент на влизане в сградата. Тя първо се изненада, после се зарадва да го види. Няколко минути по-късно двамата излязоха заедно.
Хюит и Тери вероятно постоянно се шегуваха и се смееха заедно, но Корт не видя привличане между тях. Тери бе страстна, пламенна любовница. Хюит бе твърде ленив за нея. Патологът може и да изглеждаше добре, но щеше да я отегчавало сълзи в леглото.
Дали спеше с него? Дали бяха стигнали толкова далеч? Корт измери другия мъж. Хюит беше във форма и почти с неговия ръст и тегло, но му липсваше подход и агресивност. Такива си бяха момчетата от Западното крайбрежие. Корт беше сигурен, че можеше да го свали на земята с две крошета. Може би дори само с едно.
— Комисар?
— Какво? — Той се обърна и видя Тил. — Съжалявам, бях се… умислил. — Той направи съзнателно усилие да отпуснете свитите си в юмруци ръце. — Нещо ново за мен?