— Напредваме пласт по пласт, но всичко е подгизнало с керосин. Отивам да проверя механичното отделение — каза Тил и посочи плана на бара. — Смятахме, че противопожарната инсталация е била умишлено повредена, но странното е, че всички главни вентили са отворени. Инсталацията е сработила.
— Кога е проверена за последен път?
— Не е за вярване, но само преди две седмици. Градската водопроводна агенция е направила проверка след повреда на главната улица. Тогава провериха всички сензори и помпи и ми изпратиха по факса доклад, който удостоверява, че всичко е в пълна техническа изправност. Инсталацията е инсталирана преди пет месеца, няма причина да не работи.
— Може би не е била повредена. — Корт почувства как кръвта му изстина. Най-подозрителното нещо в този пожар беше колко бързо се бе разгорял и до каква висока температура беше стигнал. Сякаш някой беше използвал ракетно гориво. Миризмата на керосин изведнъж му се стори още по-силна. — Проверихте ли захранването в механичното отделение?
— Че защо да проверяваме… — Очите на Гил потъмняха. — О, не, по дяволите.
— Незабавно напуснете и повикайте противопожарните коли. — Корт хукна към механичното отделение.
— Слушайте, всички — провикна се Гил зад него. — Имаме потенциално опасна ситуация и трябва незабавно да евакуираме сградата. Моля всички веднага да излязат навън.
Глава 6
— Копирах те във всички доклади до „Убийства“ — каза Грей на Тери, докато вървяха към микробуса му. — Все още задържам този за последната Джейн Доу, но всички останали бяха идентифицирани. Твоят приятел, комисарят, прояви интерес към Стивън Белафини.
Тери се намръщи. Корт не биваше да разказва за сина на Белафини, не и когато Руел душеше наоколо за някаква връзка между тях. Най-лошото беше, че тя не можеше да предупреди Корт да се пази.
— Той обича да е добре осведомен.
Грей отключи микробуса и посегнала вземе един голям плик.
— Освен това имам чувството, че му се иска да ми прегризе гърлото всеки път, когато си отворя устата.
Тери сви рамене.
— Той се държи така с всички.
— Не с всички, само с новите ти гаджета. — Грей се ухили и й подаде плика. — Предполагам, че вече си му намекнала за нас.
— Ами, да, наложи се. Нали разбираш, за да установя граници. — Тя го погледна косо. — Сигурен ли си, че това не те притеснява, Грей? Осъзнавам, че те въвлякох в някаква пубертетска история. Можем да зарежем представлението по всяко време, ако размислиш.
— Шегуваш ли се? — Грей пусна любимата си водевилна усмивка. — Та аз се надявам. И всеки ден лъскам бюрото си.
— Груба грешка. — Тя поклати глава. — Съсипва сцеплението.
Грей се засмя, а Тери се помъчи да не търси с очи Корт. Зърна го вътре, но се измъкна, преди той да я забележи. Винаги я караше да се чувства неловко, но сега се чувстваше сякаш все още носи брекети и детски сутиен.
Но все пак постъпи правилно, като помоли Грей да поеме ролята на буфер. След онова, което се случи в кабинета на Корт, това беше абсолютно наложително. Никога не се беше чувствала толкова уплашена от тялото си и от желанието да се впие в комисаря всеки път, когато той се доближеше надве крачки до нея. Дори когато я отблъскваше откровено, както вчера.
Така че беше постъпила правилно. Щеше да стои близо до Грей и на три метра от Корт.
Оживени гласове привлякоха вниманието й към изхода на изгорелия бар, откъдето излизаха тичешком дознатели и оперативни работници. Гил Маккарти се появи и започна да инструктира хората да се отдръпнат от тротоарите.
Корт не излезе.
— Нещо не е наред. — Тя тикна докладите обратно в ръцете на Грей.
— Запази ми ги, чу ли?
— Разбира се. Тери. — Той изчака да го погледне в очите. — Пази се!
Тя кимна и хукна към Тил.
— Защо евакуирате сградата? Къде е комисарят?
— Имаме проблем. Комисарят се опитва да го обезвреди. — Група любопитни тийнейджъри привлякоха вниманието на Тил. — Хей, вие, нямате работа тук. Да, младежо, на теб говоря.
Тери си проправи път покрай двама техници, които се заеха да замерват атмосферата. Не забеляза никаква заплаха, но дочу свистене и мирис на нещо като газ.
Ако този пожар не е достатъчно голям, извършителят може да опита отново.