Тя извади оръжието си и го зареди, после тръгна през изгорелия бар в посока на звука и стигна до една затворена врата. Когато я отвори, миризмата на газ я зашлеви като шамар. Не, не беше газ. Тери бе израснала с газови лампи, така че не можеше да сбърка миризмата. Беше керосин.
Тя прибра пистолета, влезе вътре и затвори вратата зад себе си. Изпаренията бяха толкова силни, че покри носа и устата си с ръкав.
— Корт? — изкрещя тя. — Тук ли си?
Той се изкашля няколко пъти, преди да отговори.
— Махай се.
Гласът му долетя иззад един апарат и Тери го откри превит върху някаква кутия да трие лицето си с парцал. Фина мъгла пръскаше от една сглобка в тръбата и беше напоила сакото и панталона му.
— Мили Боже. — Тя сграбчи сакото му и се опита да го издърпа. — Слизай долу!
— Не. — Той се облегна на нея, за да се изкашля. — Има теч. — Корт вдигна гаечния ключ, след това извърна лице и се закашля отново, когато керосинът го удари в лицето.
— Не вдишвай. — Тя грабна някакъв захвърлен картон, качи се до него и го задържа като чадър над главите им, за да препречи обгазяването.
С разтреперани ръце и крака, Корт внимателно завъртя ключа около съскащата гайка и я затегна до пълното спиране на теча. Веднага щом го направи, Тери подложи рамо под мишницата му и го извлече от помещението. Двамата спряха, за да поемат въздух с пълни гърди, а Корт се закашля неудържимо.
Целият беше подгизнал от керосин, забеляза Тери. Мокър до кости.
— Какво беше това по дяволите?
— Това бях аз… — Той се изкашля отново. — Предотвратих още една експлозия. — Той я улови над лакътя. — Хайде, ела.
Корт я изведе през страничния вход към малката уличка до купчина развалини. Там Тери се облегна на стената, а той съблече сакото си и го хвърли на земята.
— Откъде дойде всичкият този керосин? — попита тя. — И защо ти трябваше да се къпеш в него, по дяволите?
— Проверявах тръбите. Някой беше пипал пожарогасителната инсталация. — Той се облегна на стената и целият му гръден кош се надигна в опит да поеме повече въздух.
— Как така пипал?
— Беше я заредил с керосин. — Той я погледна с кръвясали очи и продължи с вледеняващ глас. — Той не е използвал НТА. Източил е водата от пожарогасителната инсталация и я е заменил със стехиометрична смес под налягане.
Тери помириса ръцете си.
— Но мирише на керосин.
— Стехиометричната смес съдържа равни количества гориво и кислород, в този случай керосин и кислород. Разпростира се като мъгла над обширен район, който при запалване експлодира. Тръбите са пълни с такава смес. Точно такава е била течността, която е пръскала от противопожарната инсталация в нощта на пожара.
— Цялото място е било напоено. — Това беше пълен абсурд. — Трябва да е било като… — Нямаше думи…
— Огнено езеро.
Тя се намръщи.
— Извинявай, какво каза?
— Грешниците. В Библията пише, че грешниците ще горят в огнено езеро за вечни времена. — Корт се загледа в купчината изгоряло дърво. — Също както в този пожар. Не разбирах защо белите дробове и телата на жертвите бяха така жестоко обгорени. Не са имали въздух за дишане. Само пламъци. Той ги е удавил в огън.
Преди Тери да успее да кажа нещо, той стовари юмрук върху най-близката повърхност, една от изгорелите подпорни греди, която някой беше подпрял на стената. Гредата се скърши надве и падна на земята.
— Уха! — Тя пристъпи между него и стената. — Фактите показват, че при подобно стълкновение, обикновено се чупи ръката ти.
— Майната й на ръката.
Кортланд ругаеше. Това наистина не беше добър знак. Корт беше най-овладяният и възпитан мъж, когото познаваше.
— Точно това ще се случи, ако фраснеш стената. Освен това гипсът е грозен, сърби като краста и всички искат да пишат и да рисуват простотии отгоре. — Тя го погледна в очите и видя болка зад яростта. — Ще го намерим, Корт. Ще го заловим.
Той я погледна, все още бесен, след това си тръгна. Спря до един преносим контейнер с вода, инсталиран от оперативните работници, съблече ризата си и я изплакна от керосина.
Тери го последва разсеяно, с намерението да пийне вода, но гледката на голия му гръб я накара да се закове на място.
Мамка му. Той тренираше. Здраво.
Корт обтри лицето си с ризата, а след това я изстиска над главата си. Водните струйки намокриха косата му и се стекоха по твърдите, стегнати мускули, от което на Тери й пресъхна устата, но гледката на гърдите му я довърши. Първия път, когато го беше видяла гол до кръста, той й се видя като бог.