— Не, госпожо. — Нито пък щеше да си намери. Прекрасно знаеше, че беше безполезно да си търси работа в кръговете на застрахователните дружества. Никоя свястна или дори съмнителна компания не би взела на работа бивш експерт оценител на недвижими имоти с присъда за съучастие в палежи.
Неговата надзорничка въздъхна дълбоко.
— Трябва да си намериш работа, Дъг. Все още имаш да изплащаш седемдесет хиляди долара.
Седемдесет хиляди долара отписани като загуба, за които неговият бивш работодател вече беше обезщетен. Седемдесет хиляди долара, които не бяха необходими на никого, които никой не искаше, но които Дъглас все пак трябваше да изплати. Такава бе логиката на съдебната система.
— Да, госпожо. — Много жалко, че не успя да получи парите от Стивън. Стивън, който се бе опитал да го убие.
— Слушай, програмата ми за тази седмица е запълнена, но нека се видим идната сряда. Ще те заведа в Бюрото по труда и ще те регистрираме. — Тя отпи нещо. — Това е най-доброто, което можем да направим.
Той погледна ръцете си, все още бели и меки. Надзирателят веднага го бе направил асистент в „Човешки ресурси“ и Дъглас прекара лишаването си от свобода в счетоводни сметки.
— Оценявам това, госпожо.
— Добре, бъди тук в девет и петнайсет следващата сряда. Не закъснявай, Дъг.
Дъглас затвори телефона. Това беше единственият разговор, който той трябваше да проведе, никой друг не искаше да го чуе. Той също не желаеше да разговаря с който и да било, освен може би с дъщеря си, но това нямаше как да се случи. Това е. Точно както бе предвещала жена му, ако продължаваше по пътя, по който беше поел. Беше стигнал до дъното.
Включи телевизора, за да проследи обедните новини. Попадна на репортажа на живо от пожара във Френския квартал и взе да превключва каналите, но историята се въртеше по всички местни станции. Новинарските емисии редуваха живи включвания със записи от пресконференцията, дадена по-рано същия ден от кмета и комисаря от пожарната.
Дъглас увеличи звука и проследи как Кортланд Гембъл парира въпросите. Беше се издигнал в йерархията, преди три години Гембъл беше само старши следовател. Когато Дъглас го видя за първи път, го омаловажи като поредния напет пожарникар, твърде глупав, за да бъде заплаха за малката му схема.
Само че Гембъл го беше разследвал тихо и кротко в продължение на месеци. Въпреки сложната документация, той бе събрал доказателства, че Дъглас фалшифицира доклади за палежи и подава искове за случайни пожари в замяна на част от застрахователните обезщетения и като прикритие на бизнеса с рекета, който въртеше Белафини. Гембъл беше използвал доказателствата, за да убеди някои от застрахованите замесени собственици да свидетелстват срещу Дъглас, след което полицията дойде и арестува Дъглас по двадесет и девет обвинения в конспирация и финансова измама.
Разследването беше щателно и безупречно, а добре платеният адвокат на Дъглас не можа да направи нищо, за да обори обвиненията. Когато Дъглас отказа да обърне държавното обвинение срещу Белафини, прокурорът оттегли предложението за сделка. Свикаха Големия съдебен състав и Гембъл се представи брилянтно и непоклатимо от скамейката. Животът на Дъглас се срина в нозете му, докато четяха присъдата: виновен по всички обвинения.
Той изгуби всичко — работата си, семейството си, дома си, дори свободата си заради Корт Гембъл.
Дъглас изключи телевизора и легна на леглото. Беше скъсал с миналото. Стореното вече бе сторено. Трябваше да подремне, преди да поеме към мисията за вечеря.
Някакъв глас го събуди няколко часа по-късно и се почувства замаян, когато се надигна.
— Какво става?
— Ставай, Дъг.
Той седна и оправи вратовръзката си.
— Кой е там? — Той различи другия едва когато стана от леглото.
— Какво правиш тук?
— Имам нужда от твоята помощ.
Мъжът не изглеждаше познат, но погледът му стегна стомаха на Дъглас на възел.
— Какво искаш да направя?
— Чувал ли си поговорката, че онзи, който живее в стъклена къща, не бива да хвърля камъни?
— Знам я. — Той отмести поглед от лицето на другия. — Какво общо има това с мен?
— Кортланд Гембъл е бил следователят, който те е тикнал в затвора.
— Така е. — Макар че Стивън и баща му бяха тези, които го насадиха на тяхното място. — Каква е идеята?
— Ами ако ти дам доказателство, че Гембъл не е по-добър от теб? Че той в действителност работи за Франк Белафини?