Дъглас примигна. Шанс да си разчисти сметките с Белафини и Гембъл. Той не можа да измисли какво да каже.
— Да се срещнем в кафене „Блу Примроуз“ в Гардън Дистрикт утре в два следобед и ще ти дам всичко, което имам за Гембъл, както и парите, които са ти били обещани.
— Откъде знаеш за парите? — Последното го обърка още повече. — Защо не ми ги дадеш тук и сега?
— Не ги нося със себе си. — Мъжът пъхна ръце в джобовете си. — Не ми беше лесно да те открия.
— И защо изобщо ще ми ги даваш?
— Защото след всичките ти страдания той също заслужава да пострада — рече непознатият. — Иначе на този свят няма да има истинско правосъдие. Не си ли съгласен?
— Правосъдие — повтори дрезгаво Дъглас.
— Давам ти това с ведро сърце, Дъг. Бог обича онзи, който дава на драго сърце, нали знаеш?
С тези думи мъжът напусна стаята.
— Хм… — Дъглас се вторачи в затворената врата. — Вече го знам.
— Аш, оранжевото не е новото розово — заяви Мория Навара, докато оглеждаше изпитателно приятелката си.
Ашли Бушар бръкна под дизайнерския гащеризон и повдигна сутиена с имплантантите малко по-високо.
— Хайде де!
— Не, не е. И ако е рекъл Бог, никога няма да бъде. Оранжевото е просто оранжево. Като портокал. Като портокалов сок.
— Това не е оранжево, това е цвят мандарина. От колекцията „Танжер в коприна“ на Тод Олдъм — проточи Ашли Бушар и се завъртя, разглеждайки отражението си в огледалото в цял ръст. — Не ме ли прави някак дебела в талията?
Мория изсумтя.
— Дори бременна в деветия месец ще изглеждаш като оса.
Ашли беше на гребена на всяка модна тенденция. Платиненорусата й коса беше изпъстрена с артистични бели кичури а ла Кели Кларксън, маникюрът й наподобяваше сребристочерни ками, така популярни сред двадесетина годишните госпожици от висшето общество. Морковеният копринен гащеризони беше купен през последния шопинг тур в Тексас. Моделът имитираше гащеризоните на гаражните механици, оборудван със стъклени копчета с логото на Олдъм и фалшиви черни петна от мазут по краката и пластрона.
Ако облечена в този тоалет тръгне с калъфка за възглавница в ръце, помисли си Мория, хората биха решили, че се упражнява за Хелоуин.
Прииска й се да не се бе съгласила да дойде в къщата Бушар. Чувстваше се далеч по-щастлива да си стои у дома, отколкото да гледа как Ашли изпробва всички тоалети в трите си огромни дрешника. Но единствената дъщеря на семейство Бушар беше една от най-старите й приятелки от колежа и й се обади веднага щом бе научила за лятното тържество на Елизабет Гембъл.
— Семейство Гембъл организират скромно парти за Джей Ди, когато се прибере от медения си месец — осведоми я приятелката й. — Аз трябва да съм най-прекрасната майка на тържеството.
— Джей Ди е женен. — Ашли очевидно бе забравила, че той беше зарязал Мория малко преди да се ожени за старото си гадже от колежа.
— Аз не се интересувам от Джей Ди, гъско. Искам Кортланд. Ела веднага, щом можеш, и ми помогни да си избера тоалет.
И ето я сега, седнала на ръба на леглото с балдахин от дантела в цвят слонова кост, да дава мнение за гардероба на Ашли, измисляйки извинения за пред семейство Гембъл. Те щяха да я поканят, разбира се. В креолското общество хората винаги канеха бившите приятелки на синовете си. А от бившата приятелка се очакваше да отклони поканата под някой любезен предлог.
Не й се ходеше на партито, но не защото се срамуваше от скъсването си с Джей Ди. Беше излизала и с тримата братя Гембъл в даден период от живота си, но никога не се беше влюбвала в някой от тях. Искрено се радваше, че Джей Ди се беше събрал със Сейбъл, защото отдавна подозираше, че неговото сърце принадлежи на момичето от блатата.
Това, което не можеше да понесе, бе тяхното съжаление. Горката Мория, шепнеха приятелите й. Има си всичко, само дето си няма мъж, пък и не може да свърти гадже за повече от няколко месеца.
Проблемът не беше в мъжете. Мория беше излизала с много хубави и представителни мъже. Някои от тях бяха невероятно красиви. Други бяха умни, духовити, забавни. А някои бяха всичките тези неща едновременно. Но никой от тях не докосна сърцето й и в крайна сметка тя ги бе пускала да вървят по пътя си.
И сега, след два пропуска с братята Гембъл и безплоден ловен сезон сред останалите ергени от висшето общество, хората бяха започнали да говорят. И тя беше съгласна с тях. При всички положения вината бе в нея.