— Престъпление ли е? Възможно ли е да е работа на Подпалвача? — И тъй като комисарят не отговори, тя изключи микрофона, отдръпна го от лицето му и го погледна безпомощно и умоляващо с кръглите си сини очи. — Кортланд, моля те. — Тя постави ръка с грижливо поддържан маникюр върху ръката му и южняшкият й акцент се преобрази от професионално дискретен намек до дрезгаво захаросано мъркане.
— Продуцентката ми настоява за повече подробности, а знаеш каква вещица е. Ще ти бъда страшно благодарна за каквато и да е информация.
Преди година Корт сигурно би се изкушил да провери точно колко далеч се простираше благодарността й, но напоследък странеше от излъскани красавици като Патриша Браун. Всъщност, от Марди Гра насам избягваше цялото женско съсловие2.
През мъгливите спомени за една нощ, преди почти шест месеца, проблясваха две проницателни кафяво-зелени очи. Той я галеше с устни, положил ръце под бедрата й, които се повдигаха и въртяха с пламенно нетърпение. Той продължи да я дразни, докато тя не каза: „Май искаш да извадя пистолета отново?“
— Ще получите официално изявление. — Той кимна към другите репортери, струпани извън кръга от патрулни коли, паркирани така, че да служат като временна барикада. — С всички останали. — Той я заобиколи. Преди Триша да може да го последва, един униформен полицай й препречи пътя.
— Чухте комисаря, госпожо.
Корт се насочи към командира на пожарната, но без да се пречка. Неговите хора бяха сред най-добре обучените огнеборци в страната и знаеха как да се справят с пламъците. Мощните водни струи настъпваха срещу огъня и превръщаха пламъците в плътен сив пушек.
Веднага щом стана сравнително безопасно, пожарникарите влязоха в сградата и започнаха да изнасят телата. Репортерите отново се раздвижиха, нетърпеливи за първите снимки на жертвите, но униформените полицаи ги задържаха. Три екипа на бърза помощ се втурнаха да проверяват за признаци на живот, но след миг се отдръпнаха, разменяйки разочаровани погледи с огнеборците. Броят на труповете скоро прехвърли пет, а нетърпението и неудовлетворението се превърнаха в тих ужас и шок.
Докато командирът правеше изявление пред медиите, Корт хладнокръвно нареди на пожарникарите да изнесат труповете зад ъгъла на сградата, далеч от алчните обективи на пресата. Чувалите за трупове свършиха и медиците извадиха чаршафи, за да покрият останалите до пристигането на минивана на моргата.
Корт забеляза един от по-младите мъже, вперил поглед в покритите тела. На лицето му се беше изписал онзи див ужас, който по-опитните мъже се научаваха да потискат, затова се приближило него. Разпозна сина на своя старши следовател.
— Как си, Джак?
— Това е пълна изродщина — процеди Джак Маккарти с невротично кимване към редицата трупове, очевидно без да забелязва, че разговаря с шефа на баща си. — Знаеш ли къде открихме петима от тях?
Корт можеше да предположи, съдейки по разкъсванията по ръцете и вратовете на някои от жертвите. Бяха блъскали по вратите, докато ръцете им се бяха разкървавили, и бяха раздрали гърлата си, докато димът ги бе задушил до смърт.
— До вратата.
— Задната. Струпани накуп около задната врата, която беше заключена и с верига. — Той погледна надолу към една от жертвите. — Това момиче няма повече от осемнадесет години. Имам братовчедка на нейната възраст.
Корт видя сълзи в зачервените, гневни очи на младия мъж. Думите на съчувствие нямаше да премахнат мъката, нито да заличат факта, че без значение какви усилия полагаха, те не можеха да спасят всички. Понякога не можеха да спасят никого.
Такава им беше работата.
Шумът на мотоциклет отклони за миг вниманието на Корт и той видя висок слаб младеж в черно кожено яке и черна каска да приближава към центъра на събитията. Шефът на пожарната хукна да догони хлапето, но в това време някакви маркучи се заплетоха и той промени посоката, за да се заеме първо с тази задача.
Мотоциклетистът паркира, слезе от мотора и застана на тротоара пред „Маскърс“.
— Трябва да предам нещо на шефа — каза Корт на Джак. — Имам нужда от някой тук, който да държи пресата и зяпачите на разстояние. Можеш ли да поемеш задачата?
Пожарникарят се взря в него, сякаш го виждаше за първи път.
— По дяволите, комисар, аз… Искам да кажа да, сър.
2
Mardi Gras или „Тлъстият вторник“ е денят преди Пепеляна сряда, която въвежда в четирийсетте дни на католическите пости, които траят до Великден. Това е темпераментен и пищен карнавал по улиците на Ню Орлиънс, който се различава от останалите по това, че участниците в процесията хвърлят в тълпата от движещите се платформи монети, сладкиши и подаръчета. Най-голям късметлия е този, който успее да хване блестяща пантофка с високо токче. — Б.пр.