Само че той не я беше внедрил по случая в „Маскърс“, за да изпълнява функциите на личен прессекретар на Гембъл.
— Бих искал да поговоря с детектив Винсент — нареди на секретарката той пътьом към кабинета си. — Изпрати ми я веднага щом дойде да докладва.
— Да, шефе — отвърна секретарката, без да спре нито за миг да набира някакъв текст със скоростта на картечница.
Руел влезе в кабинета си и затвори вратата. Куп доклади очакваха да бъдат прегледани, трябваше да напише искане за нови специални разузнавателни средства. Но ги игнорира и набра един невъведен номер в телефона си.
Линията на неговия информатор продължаваше да дава свободно.
Трети ден на мълчание. Руел знаеше, че единственият му надежден източник на информация беше отишъл в „Маскърс“ в нощта на пожара. Всъщност, преследваше го неприятното подозрение, че именно неговият информатор беше извършителят.
Той отхвърли вината си със същото преднамерено късогледство, с което беше напуснал обещаващата кариера в Бюрото. Понякога залавянето на един масов убиец и екзекутор на ченгета налагаше нетрадиционни методи. На никого не беше обещавал имунитет. Ако беше все още жив, информаторът на Руел щеше да се сдобие със смъртна присъда, наред с Белафини.
Едно почукване по вратата накара Руел да осъзнае, че още не бе прекъснал сигнала.
— Влез.
Тери Винсент влезе, нарамила грамадна папка с компютърни разпечатки.
— Искал сте да ме видите, шефе?
— Сядай, Тери. — Знаейки, че споделяха обща слабост, той извади пепелника и пакета Marlboro, които държеше в едно странично чекмедже. — Цигареният дим притеснява ли те?
— Само когато не засмуквам достатъчно. — Тя пусна иронична усмивка и извади собствения си пакет.
Руел се пресегна над бюрото, за да запали първо нейната цигара.
— Докъде стигна с Гембъл?
— Преслушах моите източници и прегледах финансите му. — Тя вдигна папката. — За заподозрян във връзки с мафията, той е чист като изворна вода.
— Вече знаем, че му плащат да върши разни услуги — настоя той.
— Там е работата, шефе. Онези петдесет бона са били депозирани в брой чрез пощенска кутия вътре в банката. А за достъп до тази кутия не се изисква ПИН-код. — Тя извади един лист. — Свързах се с отдела по сигурността в неговата банка и ги накарах да прегледат записите от охранителните камери в деня на депозита. Точно до пощенската кутия има банкомат, възможно е камерата да е заснела онзи, който е пуснал плика с парите по неговата сметка.
Руел си представи колко щеше да е шокирана, когато откриеше, че въпросното лице беше именно Гембъл.
— Хванах репортажа за опожарената кола в обедните новини. — Той издиша струйка дим. — Справи се възхитително с Патриша Браун.
— Репортерите са готови да налапат всичко за поредната гореща история, стига значката да изглежда истинска. — Както предполагаше, цигарата я накара да се отпусна малко. — Но трябва да се погрижим за следващите действия.
— Защо?
— Жертвата Ашли Бушар е от хайлайфа. Красива, богата, много известна. И е изгорена жива пред очите на двадесет души, два дни след пожар с петнадесет загинали. — Тя разклати ръка. — Два показни палежа с човешки жертви в разстояние на два дни не вещаят нищо добро.
— Мислиш ли, че са дело на един и същи подпалвач?
Руел следеше най-малката промяна в лицето й. Тя криеше нещо. Спокойствието й се стопи.
— Не знам със сигурност. Може ида греша.
— За кое, Тери?
— Ашли Бушар. Нейна снимка с комисар Гембъл беше тиражирана от всички вестници веднага след пожара в „Маскърс“. — Тя се пресегна и загаси цигарата си. — Но той излиза с много жени, така че вероятно е без значение.
Дали Гембъл би убил собствената си приятелка, за да й запуши устата? Руел не можеше да го представи по този начин на Тери, защото щеше да я тласне към отбрана.
— А ти как го възприемаш? Като убийство за отмъщение, за да си го върне на Гембъл?