Тери го погледна невъзмутимо.
— Според мен е по-скоро случайност, шефе. Лош късмет, съвпадение, наречете го както искате. Сигурна съм, че няма нищо общо с комисар Гембъл.
Нейната склонност да намира все нови и нови начини да защитава Гембъл започваше да го дразни.
— Знаеш ли кога за последния път комисарят се е видял с мис Бушар?
Тя загуби самообладание за миг и прехапа долната си устна.
— През януари, струва ми се. Точно преди убийството на Леклер.
Руел не допусна триумфът да се изпише на лицето му.
— Може би убийството на Бушар е предупреждение от мафията.
— Комисар Гембъл няма връзки с мафията, шефе. Готова съм да заложа кариерата си, дори живота си, че преценката ми е вярна.
Помисли си за Том и Мариан и почувства как вината за смъртта им се стовари върху плещите му. Единствено те поддържаха решимостта му да разобличи Гембъл и чрез него да прикове Белафини.
— Надявам се никога да не ти се наложи.
Тери бе назначена към екипа за събиране на доказателства и прекара останалата част от деня в теглене на досиетата на всички подпалвачи в щата от базата данни на БОП, които имаха някакви връзки с мафията. След ултраинтензивен курс по боравене със сложния компютър, проведен от секретарката, Тери установи, че той се използва по-лесно от пишеща машина.
Имаше връзка, просто тя все още не я виждаше. Стивън Белафини, убит в „Маскърс“. Корт на местопроизшествието на другия ден, да разпитва за Белафини. Инцидентът с керосина. Ашли Бушар, убита един ден след излизането на нейна снимка с Корт по вестниците.
Може би нещо, което свързваше убийствата посредством телата. Тери вдигна телефона и набра моргата, но й казаха, че Грей Хюит беше работил нощна смяна и сега бе в почивка.
— Бихте ли му предали да ми се обади, когато може?
Тя взе своя списък на потенциалните заподозрени на следващия сутрешен брифинг, надявайки се да го сравни със списъка на Лоусън Хейзнъл. Преди да влезе в конферентната зала, някаква непозната секретарка я пресрещна.
— Извинете, детектив Винсънт? Бихте ли дошла с мен, моля?
Тери последва възрастната жена надолу по коридора и видя, че вървят към кабинета на Корт.
— Някакъв проблем ли има?
— Не, детектив. Комисарят поиска да присъствате на срещата в кабинета му. — Жената я погледна смутено. — Аз не съм съвсем наясно с порядките тук. Замествам Сади, докато тя е в отпуск.
— Тя пое обаждането от жертвата вчера, нали?
Възрастната жена кимна.
— Беше нещо ужасно. Тя чу… — Жената потрепери.
Тери знаеше, че Сали бе чула писъците на горящата Ашли. Трябва да е било като да слушаш умираща жертва на телефон 911. Самата тя все още помнеше първия си такъв случай, тийнейджърка, намушкана смъртоносно от дрогираното си гадже. До ден-днешен я преследваха кошмари за гласа на онова младо момиче, което крещеше.
— Понякога ни се налага да се справяме с неописуеми неща — каза Тери. — Правим го, за да защитим хората, но нас няма кой да ни защити. Затова трябва да се грижим един за друг. — Тя се усмихна. — Сали ще преживее трудно този спомен. Би било добре, ако нейните приятели от службата се отбият да я видят и да й помогнат да си изкаже болката.
— Мислех да го направя — закима възрастната жена. — Благодаря ви, детектив.
Корт и Гил Маккарти бяха сами в кабинета и преглеждаха един куп снимки.
— Това не е той — каза Корт. — Има твърде много несъответствия.
— Дистанционното окабеляване беше същото. Както и катализаторът. — Следователят замълча за момент, колкото да се усмихне на Тери, но Корт само я стрелна с очи, преди да кимне към празния стол до Гил.
— Какво става?
— Прекарахме нощта в разглобяване на мерцедеса — информира я Гил. — Открихме следи от шест отделни детонатора, четири в джантите, един върху езика на багажника и един под седалката на водача.
— Значи е взривил гумите? — възкликна Тери.
— Точно така. — Гил прехвърли снимките. — След като ги е напълнил с керосин.
— Защо, боже — тя си прехапа езика и взе глътка въздух. — Значи огънят е тръгнал от гумите?
— Това е пъклено убийство. Смятаме, че е поставил под седалката на водача някакво устройство за бавно горене, което не възпламенява всичко едновременно. Задействал го е с отделно дистанционно. Замисълът за гумите е бил… да спре колата, предполагам.