Тя се опита да каже „спри“, без да стене. И не успя. Все пак той чу протяжното й стенание и прекъсна целувката.
Близостта на лицето му не помагаше. Всъщност, напълно сриваше съпротивата й.
— Не разсъждавай. — Той се наведе отново и залепи уста върху нейната, вече не толкова силно и грубо. Ръцете му обгърнаха ханша й, притискайки я със същия постоянен ритъм, с който я целуваше. Тя го остави да прави каквото искаше, но не отвръщаше. Той отдели отново устни от нейните, колкото да прошепне: — Отдай ми се.
Тери се предаде. Отвърна на целувката му. Стрелна език в устата му, зарови пръсти в косата му, увила крак около бедрото му.
Трябваше да се надигне на пръсти, за да опре твърдия възел на клитора си срещу дългото извито било на пристегнатия му пенис, който досега се бе притискал в корема й, и се потри в него.
Една последна частица здрав разум се опита да вземе връх. Това беше Корт, мъжът, когото обича. Мъжът, около който се въртяха всичките й фантазии и мечти. Мъжът, за когото бе проляла толкова много горчиви, безсилни сълзи. Възпитаният, привилегирован син на креолското общество. Мъжът, който не я искаше, срамуваше се от нея и бе направил всичко възможно, за да я прогони далеч от себе си.
Тялото на Тери обаче не искаше и да знае. Бе осъдено на принудително целомъдрие от последния път, когато той го беше докосвал, и сега искаше отплата. Даже възмездие. Всъщност, ако в рамките на следващите десет секунди той не разкъсаше дрехите й и не разтвореше краката й, за да вкара в действие изумителната ерекция там, където беше необходимо, тя щеше да го метне на пода и сама да се погрижи за нуждите си.
Копнежът, желанието и гладът не бяха отминали. Не бяха отслабнали от февруари насам. Дори се бяха нагнетили, трансформирайки се в ядрено гориво.
Той отдръпна леко глава и я погледна. Върху скулите му бяха избили две алени петна, а над тях се стичаха струйки пот. Гърдите му се притискаха до нейните, надигайки се с всяко накъсано вдишване. В очите му се четеше същия сексуален глад, който вероятно се отразяваше в нейните.
— Как е възможно да те желая по този начин?
Той се откъсна от нея бавно и постепенно, като че ли при внезапното разделяне телата им можеха да експлодират. Измъкна пръсти от косата й и отдели ръка от тила й. Отпусна крака, който Тери беше обкрачила, и свали ръцете си. Накрая вече не се докосваха, а тя можеше да диша отново. Тери все още не виждаше ясно и ушите й буквално пищяха, затова се концентрира върху поемането на кислород. Беше участвала в бойни схватки, които не бяха нанасяли такива поражения върху тялото й.
— Кажи нещо. — Гласът му бе неуверен, дрезгав.
— Не мога. — Съдейки по дишането си, беше изплашена. Но тя не изпитваше страх. Бе готова да му скочи. Щеше да му налети, ако не се махнеше веднага, по дяволите. — Махни се!
Той се отмести и заедно с него си отиде и топлината му. Тери обви ръце около себе си, облегна се на копирната машина и потръпна. Никога не беше изпитвала нещо подобно — сякаш я беше подпалил, а след това я беше хвърлил в машина за лед. Непоносимо желание, моментално замръзване. Как можеше да живее с нещо подобно?
— Погледни ме.
Тя го погледна. Той стоеше на вратата с уморено и изтерзано лице. Нищо чудно, току-що бе вложил голямо усилия в… това нещо, каквото и да беше то.
Едно беше сигурно — не беше любов.
— Махни се!
— Терез…
— Махай се оттук! — изкрещя тя.
Корт отключи вратата и излезе без повече приказки. Пътьом се сблъска със секретарката, която влезе и се закова на място при вида на Тери.
— Госпожо, всичко наред ли е?
— Да. Добре съм. — Не, не беше. Тери прокара ръка по лицето си и се втренчи в мократа си длан. — Има ли заден изход оттук?
— Ето там. Първият коридор вдясно излиза на служебния паркинг. — Секретарката кимна към отсрещната врата. — Сигурна ли сте, че сте добре? — Когато Тери кимна, жената погледна през рамо, сякаш очакваше да види Корт да се върне. — Кой е този мъж?
— И аз не знам вече.
Тери се втурна към страничния изход.
Елизабет и Луи вече знаеха за убийството на Ашли Бушар, когато Корт се прибра вкъщи същата вечер. Трагедията ги шокира, но може би не толкова, колкото би ги потресла преди преживяното около смъртта на Марк Леклер в ръцете на съпругата му.