Той обърна охлювите с отработено рязко движение на китката.
— Аз само ги приготвям. Вие ще ги изядете. — Той погледна косо към Корт. — А някой сети ли се да попита Тери какво мисли за твоите неволи?
— Не се зарадва особено, но се съгласи да поеме задачата. — По все още непонятни за него причини. Отначало мислеше, че тя предприема символичен протест и се изкушава от възможността да му натрие носа. Но след срещата, тя беше много убедителна. Тери не искаше да участва в тази мисия.
— Ще й се обадя — заяви Луи и свали тигана от печката. Взе указателя, отиде до телефона на стената и набра номера. — Ало, Тери? Здравей, аз съм Луи, cherie. Утре на работа ли си? Не? Bien. Заповядай у нас на късна закуска в единайсет, за да поговорим. — Луи замълча за момент, след което погледна заплашително Корт. — Ако на него не му харесва, значи няма да яде. Merci, cherie. До утре. — Той затвори.
Корт улови ядосания поглед на майка си.
— Трябва да махнем телефона от кухнята.
Глава 9
Тери паркира на улицата пред дома на семейство Гембъл. Пред портата стояха на пост двама униформени, а в края на улицата се виждаше полицейски автомобил. Тя погледна часовника си, видя, че минаваше единайсет, и изруга. Не биваше да се преоблича три пъти.
— Заповядай у нас, ще закусим и ще си поговорим — промърмори тя с фалцет, като свали каската и я закопча към задната облегалка на мотора. — Ще бъде готино.
Единият от униформените й кимна, когато тя се доближи до портата.
— Добро утро, детектив.
Тя провери името на значката му.
— Полицай Шуиндър. — Изчака, но той не каза нищо и не направи опит да я спре. — Познавате ли ме?
— Имате ли карта American Express? — пошегува се полицаят. Когато тя не се засмя, той кимна към другия полицай, който пишеше нещо на клипборда. — Беше ни казано, че ще се отбиете в къщата, детектив. Очакват ви.
— Но в действителност вие не знаете дали съм детектив или дегизиран убиец, нали? — Прииска й се да го цапардоса. — Не ми пука дали името на Дядо Коледа присъства в списъка на одобрените посетители. Когато се появи дебел старец с брада и червен костюм, ти си длъжен да провериш документите му за самоличност.
Смутен, той взе портфейла й и провери значката и разрешителното й.
— Съжалявам, госпожо.
— Опичай си акъла. — Тя продължи към портата. — И не ме наричай госпожо.
Имението на Гембъл бе едно от най-старите и най-изисканите в Гардън Дистрикт. Джей Ди й бе казвал, че къщата е построена от най-известния архитект в Ню Орлиънс през деветнадесети век, но тя не можеше да си спомни подробности. Корт веднъж я скастри по този въпрос, но за Тери къщата беше място за спане и преобличане.
Стройна чернокожа жена в сива рокля й отвори вратата и се усмихна.
— Добро утро, детектив Винсънт.
— Ще проверим колко е добро, госпожо Уолъс. — Тери направи физиономия. — Поканиха ме на брънч. Можеш да спестиш страданията на госпожа Гембъл и да ми постелеш една кърпа под масата в трапезарията.
— Убедена съм, че няма да е необходимо — каза Мей, като я въведе в къщата. После добави по-тихо: — Килимът е със специално покритие срещу петна.
Тери се засмя.
— Добре. — Тя постави ръка върху рамото на икономката. — Мей, може ли да ти задам няколко въпроса?
— Разбира се.
— Корт се премести тук през декември, нали? — Когато Мей кимна, тя попита: — Да е идвал някой непознат и по-особен човек да го види, откакто живее при техните?
Мей се намръщи.
— Не знам какво имате предвид под „особен“.
— Някой, който ти и семейство Гембъл не познавате лично? — Икономката поклати глава. — А обаждания по телефона? Странни обаждания посред нощ или проверки дали Корт е у дома? Да са ти мълчали и затваряли телефона?
— Евън се обади в два часа през нощта да съобщи за раждането на Джейми — каза Мей, — но не е имало други необичайни разговори. Това има ли връзка със залавянето на онзи убиец, който отправя такива ужасни заплахи срещу господин Кортланд?
— Да. — Това отчасти бе вярно. — Корт сигурно ти е казал вече, но трябва да бъдеш много внимателна с телефона и случайните посетители, докато не арестуваме убиеца.
— Добре. — Икономката се усмихна. — Радвам се, че вие ще се грижите за него, детектив.
Ех, само ако Мей знаеше.