Директорът вдигна шум до небето, когато Глей се отърва от договорите с разни лаборатории, използвани допреди закупуването на оборудването. Спестените средства за външни услуги покриха цената на оборудването за шест месеца.
Грей лично избра шефа на лабораторията Рийз Арсеньо заради неговия опит с новото оборудване. Химикът беше най-добрият играч на скуош, който някога бе срещал на корта, и му помагаше да поддържа добра форма. Двамата мъже играеха рано сутрин два пъти седмично.
— Рийз? — Лабораторията беше празна, с изключение на бръмченето на центрофугата. — Къде си?
Рийз се появи от задната стая. Висок колкото Грей, но по-слаб, той бе наследил рижата коса на своите шотландски предци, като я носеше на опашка, в допълнение с гъста брада и мустаци. Ръкавите му бяха запретнати, показвайки до половина две черни татуировки на дракони близнаци от вътрешната страна на ръцете му.
— Ти ли грачиш?
Грей му подаде стъкленицата за биопсия.
— Повтори анализа или ми кажи защо една жена, която наближава трийсетте, с достатъчно алкалоид в кръвта, за да убие кон, загива при пожар.
— Със сигурност не е лош късмет. — Рийз прочете името, което Грей бе написал върху етикета на контейнера. — Джейн Доу номер четири, да, спомням си. За кога ти трябва анализът?
— За вчера — каза Грей намръщено. — Ти ли зареди първия анализ?
— Паула го зареди. Но ме помоли да погледна пробите — каза той, имайки предвид една от своите лаборантки. — Никога не бе виждала такива резултати, нито пък аз. Мога да ти кажа, че независимо какъв е бил този алкалоид, той присъства в кръвта, тъканите и костите. Но няма следа от него в космените фоликули.
— Така че тя не е била отровена бавно. — В такива случаи следи от отровата почти винаги се появяваха и в косата.
— Казваш, че е наближавала трийсетте? — Когато Грей кимна, той подсвирна. — Тя има адски високи хормонални нива. Виждал съм такива стойности само при някои заболявания на ендокринната система и при жени на 50-60-годишна възраст на естрогенна терапия.
Главоболието на Грей се усили.
— Ако е била отровена с алкалоид, какви симптоми би имала?
— Очевидните — постоянно гадене, повръщане с кръв. Алкалоидните отрови корозират стомашно-чревния тракт и лигавиците. — Рийз остави настрани стъкленицата. — Забеляза ли афти в устата?
Грей се замисли за миг.
— Мембраните бяха доста обгорели, но открих две язвички от вътрешната страна на устните й. Зъбите й също бяха грапави отвътре.
— Доста типични признаци за отравяне — каза Рийз. — Стомашната киселина разяжда устата.
Грей въздъхна.
— Не знам. Тялото носи признаци на продължително недохранване, така че може да е страдала от булимия.
— Е, нали видя кръвната й картина. Но не обяснява хормоналните нива. — Той се почеса по брадата. — А органите в какво състояние са?
— Все още не съм я срязал. Тя беше една от жертвите на пожара в бара и се надявах първо да я идентифицираме. — Грей присви очи. — Какво имаш предвид за органите?
— Мисля си, че трябва да пусна тези проби в хроматографа и да изолирам алкалоида, преди да я срежеш — изрече Рийз. — Ще бъда готов след два часа. Ако междувременно успееш да я идентифицираш, чуй се със семейния лекар и го попитай дали се е оплаквала от някакви алергии или грип. Често случаите на отравяне се диагностицират погрешно като алергии. И се чуй с гинеколога й, ако има такъв. Възможно е да се касае за преждевременна менопауза.
— Ще се отбия в отдел „Безследно изчезнали лица“. Обади ми се веднага щом имаш резултати. — Грей се отправи към кабинета си, но спря да прибере останките на Джейн Доу номер четири.
Когато неговият инструктор за първи път изнесе количка с мъртво тяло, на Грей не му прилоша както на останалите стажанти. Само почувства неизмерима жалост и яростно желание да защити трупа от всички злини. Смъртта не оставяше никакво достойнство зад себе си и като патолог, той единствено можеше да се погрижи.
Единственият жест на уважение, който можеше да засвидетелства на тази Джейн, беше да открие коя е тя, защо е загубила живота си и ако някой друг беше отговорен за нейната смърт, да се постарае той да бъде наказан.
— Ще открия отговорите, моя прекрасна лейди — обеща той и затвори стоманената врата на хладилното отделение, където почиваше тя. — Заклевам се.