Корт завърши разговора си със Сади, която все още беше потресена, но настояваше, че е по-добре да идва на работа, и чу родителите си, които спореха приглушено в коридора пред кабинета му. Вероятно за Тери, чийто мотоциклет той бе чул да пристига преди двадесет минути. Мина му през ума да завърти топката на вратата, но Луи щеше да тропа по нея, докато не излезе и колкото да му се искаше да избяга от Тери, оставяйки я в лапите на родителите си, подобно деяние се квалифицираше като жестоко и необичайно наказание. Наистина трябваше да си намери собствено жилище в най-скоро време, рече си Корт, като тръгна към тях.
— Рефер трябва ли ви?
— Майка ти пак яхна метлата. — Луи метна страшен поглед на жена си. — Но язди с дамско седло, като истинска дама.
— Докато баща ти се прави на задник. — Елизабет кръстоса ръце. — С голям успех, както обикновено.
— Тя е добра жена, Елизабет. — Луи размаха пръст срещу нея. — Ти отказваш да видиш това.
— Първо ми докажи, че тя изобщо е жена — изсумтя Елизабет.
— Ясно, Тери е тук — обади се Корт.
— Да, тук е. Ако искаш да разговаряш с нея, просто следвай шума от мляскане. Аз ще се обадя на родителите на Ашли да разбера в колко часа е панихидата. — Майка му се отдалечи с бойна крачка.
Корт видя погледа в очите на баща си.
— Съветвам те да не дразниш пак мама. При последната свада за малко да се разведе с теб.
— Че то е така, откакто се срещнахме. — Луи направи груб жест. — Ела… Тя много огорчи Тери.
— Как така? — попита Корт и последва баща си.
— Уж се опитваше да й бъде полезна, а нали знаеш как се държи майка ти в такива случаи. На горката Терез ще й трябва транквилант. На мен също. — Луи почти се блъсна в предмета на техния разговор, който ги пресрещна на вратата на трапезарията. — Ах, cherie, ето къде си била!
Корт обхвана смачкания й вид с един поглед. Това отчасти обясняваше защо беше толкова разстроена майка му.
— Детектив.
— Комисар.
Луи забеляза ключовете в ръката й, след това погледна към масата.
— Не можеш да си тръгнеш. Не си изяла палачинките си.
— Това щеше да ми отнеме най-малко месец. — Тери го озари с крива усмивка, преди да погледне към Корт. — Комисар, би ли предал на майка си, че оценявам съветите й? Ще ги използвам, за да убедя моя началник Руел да намери възможно най-скоро някой друг за мисията.
Корт долови поражението в гласа й и това го вбеси.
— Няма да е необходимо.
— Майка ти го каза. — Тери вдигна ръка и я спусна отново. — Виж, тя разбира от светски мадами и ми припомни, че аз съм пълен профан. Дай да сложим край на тая история, преди да са ни изтъпанили в някое гнусно телевизионно риалити шоу.
— Майка ми греши.
Изражението на Тери се промени от изненада на предпазливост.
— Сега пък защо изведнъж взе да ме четкаш?
— Защото ако не го направи, аз лично ще го изхвърля от вкъщи — заяви Луи и я прегърна през раменете. — Разбира се, че можеш да се справиш с това, cherie. Трябва ти само ментор, това е всичко.
— Ментор? — Тя прокара ръка през косата си. — Не мисля, че има учители за такива неща.
Корт видя как на лицето на баща му изгря широка усмивка.
— Има, разбира се.
Глава 10
Тери не искаше да остави мотоциклета си пред дома на Гембъл и определено не желаеше да остане сама с Корт, затова отклони поканата му да я откара и вместо това го последва до офиса на Александър Моро. Паркира по-лесно от него — една от причините да обича мотора си — и го изчака пред входа, докато Корт намери място.
Запали цигара и се зае да разглежда двете големи витрини на „Метаморфозата“ на Моро.
Фотографиите, умело подредени на витрините, показваха сцени от дузина различни светски събития: сватби, рождени дни, кръщенета и балове. Събитията изглеждаха импозантни, а хората на фотографиите — до един като добре платени модели. Никой бе добавил калиграфски цитат в черно и златно над главния вход: „Етикетът изисквала се възхищаваме на човешката раса“, Марк Твен.
— Спукана ми е работата — промърмори Тери. Изправи рамена, когато видя Корт. — Какъв е този човек? Нещо като „нежният довереник“ на фотомоделите и светските мадами?