— Какво правиш? — попита тя маникюристката, която беше започнала да стърже с шкурка възглавничките на пръстите й.
— Имате мазоли.
— Да, и те ми трябват за… ау! — Мъжът пак я оскуба. Цялата й коса беше наплескана с боя, която смърдеше ужасно, и нашарена с някакви ленти от фолио. — Слушай, престани да ме дърпаш, че…
— Ще престана, когато приключа с кичурите — информира я той с високомерен тон. — Не говорете, маската ви ще се напука. — Той попипа с пръст дебелия пласт кал върху лицето й.
— Ти гледай да не се напука нещо друго, приятел. — Нещо горещо и грубо се допря до пръстите на краката й и Тери дръпна стъпалата си. — Какво, по дяволите, е това?
— Пемза — каза втората жена и улови здраво глезена й. — Краката ви са в кошмарно състояние. Да не би да сте ходила боса цял живот?
Това вече беше прекалено. Тя не можеше да види Андре, но го чу да се препира за някакъв подгъв и корсаж.
— Ехо, Андре — провикна се Тери. — Имам нужда от почивка колкото за една цигара.
Той спря да спори и изсумтя.
— Казах ви, детектив, без паузи и повече никакви цигари.
— Е, тогава трябва поне да се изпикая.
Андре се появи над нея със сгърчена физиономия, като че ли смучеше зелен лимон.
— Една дама никога не обявява физиологичните си нужди на всеослушание. Извинява се любезно за оттеглянето си.
Целият следобед правеше това — разказваше й как се изразява една истинска дама. Всеки път, когато Тери отвореше устата си. Вече й писваше.
— О, съжалявам. Извинете ме, по дяволите. — Тя дръпна ръцете и краката си, освободи се от мъчителите и се надигна. — Къде е кенефът?
Възрастният мъж притисна с пръсти точките между носа и очите си.
— Бихте ли ме упътили до дамската стая, моля?
— Какво, не знаеш ли къде е? — Тя стана от стола и задърпа найлоновата пелерина, в която я бяха увили като в пашкул.
— Това е изисканият начин да се попитата за посоката.
— Не, това е начинът, по който ти питаш за посоката. На мен дамски стаи за пудрене не ми трябват. Къде е?
— Знаете ли кои са отличителните качества на една красива жена, детектив? — попита Андре. — Искреност, непринуденост, съчувствие и спокойствие. Емили Поуст.
Още глупости от тая Емили. Старецът я декламираше, сякаш бе написала Евангелието.
Хубаво, щеше да му влезе в тона.
— Искрено трябва да пикая. Толкова е просто. И въпреки че съжалявам, задето нарушавам спокойствието на всички останали, ако не ми кажеш веднага къде е кенефът, след малко ще трябва да бършете пода.
Андре въздъхна и посочи към другия край на стаята.
— Дамската стая е вляво, зад щендера с балните рокли. Не забравяйте да пуснете водата.
Тери влетя в елегантната дамска тоалетна и затръшна вратата зад себе си. И изпищя.
— Какво има? — Андре дотича в същия миг. — Удари ли се? Падна ли?
— Божичко, майка му стара, какво сте направили с мен? — Очите й щяха да изскочат от орбитите, когато видя отражението си в овалното огледало с позлатена рамка. Косата й беше нашарена с разноцветни станиоли, а лицето й беше намазано със зелена кал, която беше засъхнала и започваше да се напуква. — Нали идеята беше да ме превърнете в светска дама, а не в блатно чудовище!
— За Бога! — Андре се облегна на вратата. — Човек би помислил, че никога не си виждала кичури и маска за лице.
— Какво?
— Не пипай нищо. Просто побързай и се изпи… използвай тоалетната. — Андре се отдалечи.
Тери се загледа в ръцете си. Китайката напълно беше съсипала ноктите й с клечките и шкурката — сега бяха побелели и грапави. Не искаше да погледне краката си. Толкова си ги харесваше.
На всичкото отгоре жените плащаха луди пари, за да им причиняват такива неща. Пушеше й се адски, но резервният пакет беше под седалката на мотоциклета.
Нищо нямаше да излезе от тая работа. Трябваше да се измъкне, преди да са й нанесли някое трайно увреждане.
Когато беше готова, тя излезе и намери Андре в кабинета му. На бюрото му имаше пълна чаша вода и шишенце с аспирин.
Запита се дали да не му поиска една таблетка.
— Имам нужда от малко въздух. Кажете им да измият тези неща от мен, така че да мога да изляза навън, без да причиня масови безредици.
— Няма да излизаш навън и няма да пушиш. — Той извади два аспирина и ги изпи с вода. — Ще стоиш тук, докато не свършим.