— Майната ви.
Той тресна чашата върху бюрото.
— Моля те, престани да използваш този израз, както и думата лайно и всичките й варианти във всяко второ изречение, което излиза от устата ти. Псувните не са синоним за всичко, което не можеш да назовеш или не разбираш извън царството на правоприлагането и силовите операции.
Тери грабна шишенцето и преглътна на сухо два аспирина.
— Виж, старче, оценявам усилията ти.
Той я закова с ироничен поглед.
— Добре, де, изобщо не оценявам усилията ти. — Тя бръкна в якето си. — Но ако не дръпна една цигара през следващите пет минути, може да застрелям някого. — Тя разтвори якето си, където я посрещна празния кобур. — Къде ми е пистолетът, по дяволите?
— Просто предпазна мярка. — Андре се изправи и посочи към стаята, където я очакваха неговите хора. — Ако си добро момиче, ще ти го върна обратно, когато сме готови.
— Предпазна мярка. — Тери излезе от офиса. — След като приключим, ще застрелям първо теб, а след това комисаря.
Андре я последва.
— Когато това приключи, драги ми детективе, може и да ти се наложи.
Екипът на Корт работеше по над десет хиляди случая на палеж всяка година, така че беше невъзможно да преглежда лично всеки един от тях. След като пое поста комисар, той проследи инсталирането на огромна информационна система с база данни, която сега съдържаше архив от над четиридесет години, плюс великолепна програма за търсене по няколко критерия, която можеше да сравнява архиви по конкретни запитвания.
Списъкът на бюрото му беше генериран именно от тази програма и съдържаше имената на всеки един осъден извършител на палеж в района, излязъл от затвора в рамките на последните тридесет и шест месеца. Списъкът указваше местонахождението на всеки осъден, ако беше известно. Много от тях се бяха върнали в затвора — подпалвачите бяха едни от най-тежките рецидивисти, а други се бяха преместили да живеят другаде. Сега оперативните работници привикваха за разпит останалите хора с излежани присъди и всеки ден Корт получаваше маркиран списък за преглед.
Предстоеше разпит на седем души, но едно име и дата събудиха интереса му: Дъглас Саймън, излязъл от „Ангола“ преди две седмици.
Корт помнеше случая твърде добре. Подобно на Подпалвача, Саймън беше замесен в подпалване на бизнес предприятия. В качеството му на следовател в застрахователна компания, той правеше оглед на пораженията, за да прецени дали пожарът е случаен или умишлен, след което предоставяше тази информация на оперативната полицейска група. Поради огромния брой случаи, оперативната група просто не можеше да разследва всеки един инцидент на пожар в града, затова отделът на Корт често разчиташе основно на застрахователните компании за поемане на рутинните случаи.
Саймън се беше възползвал от позицията си за получаване на рушвети за прикриване на фалшивите искове за обезщетения, измамите и злоупотребите. Корт също така подозираше, че Саймън прикриваше престъпленията на Франк Белафини, като фалшифицираше протоколи за умишлени палежи като случайни и премахваше остатъчните улики и доказателства, по които можеше да се направи някаква връзка между пожарите и мафията.
Нямаше конкретни доказателства, свързващи Саймън и Белафини, но Саймън категорично отказа да свидетелства срещу шефа на мафията.
Тъй като беше събота и неговата асистентка не беше на работа, Корт отиде в архива, за да извади папката с досието. На връщане шефът на смяната го попита дали иска да му поръча вечеря.
— Не, благодаря, Уорън. — Той погледна часовника си. — Кой ще води разпита на Дъглас Саймън?
Полицаят прегледа списъка.
— Лоусън Хейзнъл. Трябва да постъпи на смяна в пет.
Корт кимна.
— Кажи ми, когато пристигне. Ако се обадят детектив Винсент или Андре Моро, веднага ме свържете с тях.
— Дадено, шефе.
Препрочитането на делото опресни детайлите в паметта му. Корт беше главен следовател по онова време и бе разкрил участието на Саймън главно заради неговата алчност. Въпреки че си сътрудничеха със застрахователните дружества, те държаха под око техните експерти и оценители, а финансовото положение на Саймън будеше подозрения. Банковите сметки на Дъглас Саймън надхвърляха многократно неговата заплата, затова Корт го проучи и откри, че оценителят живееше далеч над възможностите си.