— Просветна ми, когато разгледах пробата от косъма. Нямаше фоликул, а петно от акрил в единия край. Освен това не съответстваше на дължината и дебелината на косъма, който ти ми изпрати в първата проба. — Рийз отпи глътка кафе и въздъхна. — Ще направя сравнение на ДНК-то, ако искаш, но аз предполагам, че е носела перука, изработена от човешка коса.
— Перука?
— Налагало се е, защото почти цялата й коса е била окапала. Вече подозирах — ниският брой на белите кръвни клетките и афтите в устата са показателни, но опадалата коса затвърди убеждението ми. Направих сравнителен анализ и изолирах алкалоида като антрациклин аминогликозид.
Грей се намръщи.
— Антибиотик?
— Това е компонент на медикамента Adriamycin или доксорубицин, за да бъдем точни. — Рийз остави чашата и запрелиства изследванията. — Приема се в комбинация с Cytoxan или циклофосфамид — той извади второто листче, — а в кръвта на жертвата има високи нива и от него. Той причинява пълно окапване на косата, а понякога уврежда сърцето и други органи.
Неговата Джейн Доу не е била отровена. Била е подложена на токсично лечение, защото е била много, много болна.
— Защо е била на химиотерапия?
— Обадих се на един мой приятел онколог. Препаратите Adriamycin и Cytoxan са стандартна схема на лечение при рак на гърдата в напреднал стадий с разсейки в лимфните възли. Можеш да я отвориш, за да си сигурен. — Гласът на Рийз омекна от жалост. — Вероятно е имала разсейки навсякъде.
Грей се опита да осмисли чутото, но то нямаше логика.
— Ако тя е била на умиране, защо му е било на Подпалвача да я убива? Защо просто не я е изчакал да си отиде?
Рийз сви рамене.
— Може да си има план-график, но по-вероятно да не е знаел. Перуката е прикривала опадалата коса и тя е изглеждала доста слаба, но иначе относително нормално. Успя ли да я идентифицираш?
— Все още не.
Шефът на лабораторията седна отново.
— Този тип химиотерапия причинява тежки странични ефекти и съсипва имунната система. Сигурно е влизала в болница за вливанията.
— Ще се обадя в онкологичните клиники към местните болници, за да проверя дали някоя тяхна пациентка не се е явила за вливане.
Рийз кимна и стана.
— Провери и по хосписите. Ако си е останала вкъщи, е имала нужда от постоянните грижи на медицинска сестра.
— Защо никой не съобщава за липсата й? — попита Грей. — Толкова красива жена, толкова болна? Ако беше моя жена, сестра или дъщеря, щях да я търся под дърво и камък. Щях да направя изявление по телевизията, умолявайки хората да ми кажат къде е тя.
— Аз също. — Шефът на лабораторията се намръщи. — Но може би нейните близки искат нещо друго.
— Какво например?
— Може би са искали тя да изчезне.
Глава 11
Корт накара Лоусън Хейзнъл да освободи Дъглас Саймън, но да го държи под наблюдение и тръгна да вземе Тери от „Метаморфозата“ на Андре. Но когато пристигна там, тя вече беше изчезнала.
— Детектив Винсент си тръгна преди тридесет минути — информира го Андре, отпивайки от някаква кехлибарена течност. — Спомена, че трябва да вземе някакви документи от полицейското управление.
Корт погледна богато украсената сребърна джобна бутилка, която възрастният мъж бе оставил върху бюрото.
— Не е ли малко рано за коктейл, Андре?
— Кортланд, знаеш колко много обичам теб и братята ти и как обожавам майка ти. — Андре пресуши чашата. — Ако не беше обичта ми към вас, не бих издържал този следобед. — Той го погледна. — За нищо на света.
— Предупредихте, че Тери е костелив орех. — Корт се закани наум да я скастри.
— В сравнение с нея костеливите орехи са деликатес. — Андре притисна ръка към гърдите си. Тази жена ми нанесе трайно сърдечно увреждане — съобщи той с потрес.
— Тери не е чак толкова лоша.
— Тя е питбул. С мъртва захапка. — Андре се наведе напред. — Личният й стил на обличане не надхвърля визуалното изкушение на чувал за картофи, препасан с канап от юта. Знаеш ли как си избира дрехите? По миризмата.
Корт потисна усмивката си.
— Тери никога не е била особено женствена.
— Искам да видя ДНК тест. — Възрастният мъж въздъхна. — Ами речникът й. Мили Боже, тя може да засрами търговците на риба на кея. Каквото и да правиш, не й позволявай да говори — давай й да яде, да пие, дай й дъвка — не, това в никакъв случай, че ще вземе да я залепи зад ухото си, важното е да не си отваря устата.