— Какво друго й трябва?
— Списъкът е безкраен. — Андре помисли за миг. — Следващата седмица ще трябва да се храниш и танцуваш с нея, нали? Елизабет вече ми разказа за нейните обноски на масата. Сигурно умее да танцува. — Той опря чело на ръката си. — Дори пещерните хора са умеели да танцуват.
— Би ли дошъл у нас тази вечер? — помоли Корт. — Няма да имаме време за репетиции през седмицата, така че трябва да я запознаем с етикета на масата и танците.
Възрастният мъж въздъхна.
— Не знам защо обичам майка ти толкова много.
По пътя от „Метаморфозата“ към полицейския участък, мобилният му телефон иззвъня.
— Гембъл.
— Разнасяш се по всички телевизии, а аз все още не съм видял нито един арест — процеди Франк Белафини. — Да не си забравил какво ти казах?
— Не съм забравил. — Заплахите не излизаха от ума на Корт. — Да нямаш проблеми с отдела за борба с организираната престъпност?
— Имам само един проблем. — Белафини издаде засмукващ звук, типичен за паленето на скъпа пура. — Къде е обесникът, който уби сина ми?
— Ще го намерим и ще получи смъртно наказание. Гарантирам това.
— Вярвам ти. Аз лично ще се погрижа.
Корт спря на паркинга за посетители на полицейското управление.
— Разбирам как се чувстваш, но дори ти не можеш да вземеш закона в свои ръце. Дори да убиеш Подпалвача, няма да се отървеш от БОП.
— Нищо не разбираш, Гембъл. Ако не ми доведеш Подпалвача, ще те мотивирам допълнително. Много харесвам големите стари къщи в Гардън Дистрикт. Старото дърво гори лесно, знаеш това.
— Казах ти го и преди, не ме заплашвай.
— Ти ми трябваш, Гембъл. Теб не те заплашвам. Но какво да кажем за твоите приятели и съседи? За майка ти и баща ти? Те не са ми необходими, нали? — Връзката прекъсна.
Корт изключи телефона и го набута в джоба си на влизане в полицейското управление. Не му стигаха ужасяващите заплахи на Подпалвача, ами сега трябваше да се притеснява и за заканата на Белафини срещу родителите му. Не можеше да се довери на Руел дотолкова, че да му каже за заплахите, които му отправяше шефът на мафията. Руел си имаше своя игра и вероятно не би се поколебал да използва родителите на Корт, ако смяташе, че така ще постигне целите си.
Щеше да накара Тери Винсент да му каже какво ставаше в БОП, по дяволите.
Само че сержантът на пропуска не можа да му каже къде е Тери.
— Не съм я виждал да влиза, комисар. Мога да й оставя бележка в старата й кутия, ако искате, но сега тя работи в БОП. Най-добре е да я потърсите там.
— Ако се появи, кажете й, че съм я търсил. — На път към вратата Корт чу крясъците на някакъв здравеняк, явно сводник, наконтен в цикламен костюм, когото двама полицаи вкараха в участъка. Загледан в тях, Корт се сблъска с човека, който слизаше от асансьора.
Корт се обърна да се извини, но жената мина покрай него, оставяйки следа от лек съблазнителен парфюм.
— Искам моя адвокат! — извика сводникът. — Никъде ня’а да ходя, докат’ не дойде тук моят адвокат!
Корт вече не гледаше сводника. Въпреки че никога не я беше виждал преди, жената от асансьора прикова цялото му внимание.
Гледана в гръб, тя беше прекрасна — висока и стройна, с гъста лъскава кестенява грива с русоляви проблясъци, носеше семпла тъмночервена рокля без ръкави, която обгръщаше елегантно тялото й. Краката й бяха безкрайни, с тънки бедра и тесни прасци над тъничките каишки на пурпурните сандали на висок ток. Около единия мургав глезен проблясваше тънка верижка от златни пеперуди.
Този образ зашемети Корт като удар с бейзболна бухалка в корема и той неволно тръгна след нея.
— Нищо не съм направил, каз’ам ти — изкрещя сводникът, като се опита да се измъкна от хватката. — Тая Аника изобщо не я познаам. Ако ви е казала, че съм я ударил, ’начи ви е излъгала!
Сигурно в лицето прилича на кон, каза си Корт, но не му пукаше. Той беше хипнотизиран от лекото поклащане на бедрата й и от малкия и най-прелестен задник в целия щат Луизиана.
Разнесоха се още викове, този път от полицаите, понеже сводникът се изтръгна от хватката им и хукна към вратата, покрай жената в червената рокля. Корт се затича, но в следващия момент се закова на място, когато жената пусна чантата си на земята, запретна полата си и нанесе красив страничен удар в коленете на сводника, който залитна и се стовари по очи на земята.