— Е, хубава работа — каза тя с ужасно познат глас, обкрачи кандидат беглеца и го сграбчи за тила. — Доведохме те чак тук, а ти бързаш да си тръгнеш, преди да е свършило партито. — Когато мъжагата се замята под нея, тя заби коляно в гръбначния му стълб и го прикова на място.
Корт ги заобиколи и погледна надолу към лицето на жената. Копринената грива обграждаше лице с нежна кожа, големи зелени очи и сочни червени устни. Тя приличаше на котка. Чувствена, опасна тигрица.
Красотата й го зашемети, но чертите й му се сториха познати. До болка познати.
— Тери?
— Да. — Тя погледна нагоре и се намръщи. — Какво?
Сега вече Корт се зашемети.
— Това си ти.
— А ти кой искаш да е? — Тя се погледна. — Уф, да бе. Роклята беше идея на твоя приятел Андре. Нямах време да се преоблека.
Сводникът извъртя глава, за да я погледне с едно око.
— Ти ме ритна!
— Днес отказах цигарите — подхвърли небрежно тя. — Ако си отвориш устата още веднъж, ще ти откъсна главата. — Тя оправи каишката на глезена си. — Тези идиотски обувки ме убиват.
— Ела да работиш за мен, сладурче — подметна сводникът и се ухили. — Ще ти купя по-хубави.
— Сладурчето е детектив, глупако. — Тя заби коляното си още по-силно, с което го накара да заскимти, и обърна глава да погледне зяпналите полицаи. — Добре… цял ден ли ще трябва да седя върху него? Размърдайте се, по дяволите.
Корт подаде ръка да й помогне да се изправи.
— Добре ли си?
— Просто чудесно. — Тери не пое ръката му и с рязко дръпване вдигна сводника на крака. Държеше го за врата и ръката, докато го предаде на двамата полицейски служители, които я бяха зяпнали с широко отворени очи, също както всяко друго ченге във фоайето. — Този път го дръжте по-здраво, чухте ли?
— Да — изломоти единият, като не откъсваше поглед от гърдите й. — Благодаря!
Тери най-накрая забеляза погледите на околните и се завъртя, за да сканира стаята.
— Какво, бе, момчета, никога ли не сте виждали жена офицер в рокля? Я си затворете плювалниците и се залавяйте на работа. — Тя вдигна чантичката си от земята.
Някой подсвирна с възхищение.
— О, я млъквай. — После се обърна към Корт: — Престани и ти.
— Съжалявам. — Той не можа да потисне усмивката си. — Боже, това е невероятно.
— Кое, роклята ли? — Тя изсумтя и подръпна подгъва. — Прекалено е къса, по дяволите. Половината град видя бикините ми, докато пътувах с мотора насам.
Корт си я представи яхнала харлито в тази рокля и почти простена.
— Изглеждаш като друг човек.
— Нищо чудно. Хората на Андре ми смъкнаха най-малко три кожи и ми оскубаха половината коса. Я виж това! — Тя вдигна ръка, за да му покаже дългите си пръсти с перфектно оформени тъмночервени нокти. — За малко да си извадя окото с тези щипци? Как мога да се отърва от тях?
Тя можеше да пресече опита на някакъв побеснял сводник да избяга от ареста, но не можеше да се справи с маникюра си.
Корт поклати глава.
— Не можеш да ги махнеш.
— Мам… искаш ли да ти кажа защо изрази като „мамка му, шибано лайно“ и т.н. нямат заместители? Защото лайното си е лайно. Затова. — Тя се опита да прокара ръка през косата си, след което направи гримаса. — Като всичките тези неща, които наклепаха по косата ми. Никога няма да се измият. Единият даже май сложи крем за бръснене или нещо подобно. И трябва да разкарам тези шибани обувки. — Тя се олюля леко, когато се наведе, за да оправи другата каишка.
Как я беше нарекъл Андре? Питбул с желязна захапка.
— Хайде! — Той я улови под ръка и я поведе към изхода. — Чака ни още много работа за вършене преди утре вечер.
Тери беше красива едва от два часа, а вече бе уморена от тази работа. Болеше я главата, боляха я краката и беше сигурна, че някои от мазилата, които Андре и козметичната Инквизиция бяха наплескали върху лицето й, нямаше да се измият. Никога.
Ами правилата. Боже Господи, Исусе и Богородице, какво да кажем за всички онези неща, които трябваше да прави. Или да не прави. Да приглажда полата си, когато сяда, но да не се почесва там, където я сърби. Да поставя шал върху косата си навън, но да не я реши с четка, а само да я набухва с пръсти. Всъщност, тя не можеше да направи с ръцете си абсолютно нищо, защото рискуваше да си счупи маникюра, а вече се бе заклела, че повече никога няма да попадне в лапите на китайката.