— Можела си да носиш грим след дипломирането си.
Типичен мъж, който дори не можеше да си представи какво е за една жена да работи в доминирана от мъже професия.
— Едва ли. Дори когато бях в униформа, момчетата в отделението постоянно подхвърляха разни неща. — Тя докосна блестящата грива около лицето си. — Отрязах я къса, когато един задник, шеф на смяна в Седмо, каза нещо, в смисъл че Джей Ди можел да ме хваща за косата, за да държи главата ми под точния ъгъл.
— Защо си е позволил да… — Корт млъкна и изруга тихичко.
— Точно така. — Тя сви устни. — Затова наказаха дисциплинарно Джей Ди на втората ни година като патрулиращи полицаи. Той удари въпросния гадняр с едно красиво кроше. Счупи му носа. Целият беше в кръв. — Тя направи жест с ръка. — Беше страхотно.
— Джей Ди отнесе глоба и принудителен запор за три дни, но никога не ми каза защо. — В думите на Корт не прозвуча негодувание.
— Според мен той знаеше, че това е моя битка, а не негова. Но постъпваше мъжки, когато ме подкрепяше в най-гадните моменти. — Тя остави настрани чашата с дайкири. — Знаеш ли, всичко, което някога съм искала, е да бъда ченге. Знаех, че ще бъда малцинство, но не се страхувах да се боря за мечтата си.
— И се бореше.
Тя сви рамене.
— Само когато се налагаше. Тоест, през по-голямата част от времето. Просто се опитвах да се нагодя към изискванията. През годините свикнах с нещата, които направих, за да накарам момчетата да забравят, че съм жена. — Тя приглади полата си с длан. — Наистина не съм носила рокля от гимназията. Чувствам се странно. Забравила съм, че трябва да помниш да си държиш коленете събрани и да не се навеждаш много.
— Справяш се добре. — Мей дойде да ги търси, затова Корт се изправи и протегна ръка. — Време е за вечеря.
След кратко колебание Тери го улови заръката и внимателно сви пръсти около неговите.
— Не съм отговорна, ако те пробода с тези нокти. Само за твоя информация.
— Ще го запомня. — Той я погледна особено.
Андре и съпрузите Гембъл вече бяха на масата. Спомняйки си ужасите на брънча, Тери спря на вратата.
Старецът беше страховит, но при вида на Елизабет бузите й пламнаха. Не искаше да изслуша още една лекция на тема „защо маймуните нямат място на масата“.
— Не мога да го направя.
Корт се наведе към нея.
— Играла ли си на куклено гости като малка? — попита той, а топлият му дъх погъделичка ухото й.
— Да, моята братовчедка Олимпия ме караше да си играем на кукли и чаени партита. — Олимпия вече имаше четири деца и работеше върху петото. Братовчедката, която Жанин и Кон мечтаеха да се бе родила като тяхна дъщеря вместо Тери.
— Това е същото, само че с възрастни.
Тя обърна глава, но видя само спокойствие в хладните му очи.
— Не се дръж мило с мен. Това ме изнервя.
— Не се тревожи. — Той я поведе към един стол и го придърпа, настани я и след това седна до нея.
Добре, втори рунд. Тери погледна начело на масата, където седеше Луи, вперил очи в нея.
— Добър вечер, Луи… — ястребовият взор на Андре я накара да се поправи. — Господин Гембъл.
Бащата на Корт я озари с широка усмивка.
— Ти винаги си била прекрасна, cherie. Но тази вечер си… сияйна.
Луи беше такъв чаровник. Винаги знаеше как да накара една жена да се чувства като богиня. Може би трябваше да се отърве от Корт и да се помотае с баща му по светските сбирки идната седмица.
Тери се стегна и се обърна към Елизабет.
— Благодаря за ценните съвети по-рано днес, госпожо Гембъл. — Тя прегледа приборите, сред които се бяха появили няколко нови попълнения. — Ще се старая повече.
Елизабет се смути за миг, преди да се усмихне малко сковано.
— Уверена съм в това, Тери.
Накрая Тери се обърна към Андре.
— Господин Моро, след вечеря трябва да поговорим за тези обувки. Те са… — тя замлъкна, търсейки точното описание.
— Да, детектив? Какви са?
— Полека. — Корт постави ръка върху нейната.
Полека друг път, нали не ги носиш ти. Тери обмисли думите си още веднъж и най-сетне каза.
— Аз съм дама, Андре. — После стрелна поглед към Елизабет. — Казано ми е, че истинските дами не си служат с такъв език.
Андре заръкопляска, а Луи се разсмя.