— Това ще бъде чудесно.
Вечерята беше неловка, но не заради маниерите на Тери. Концентрацията, с която учтиво се хранеше, пиеше и разговаряше, беше непоколебима и на моменти изтощителна. Задаваше тихичко разни въпроси на Андре, когато не беше сигурна в нещо, и той, след известна първоначална изненада, й отговаряше с внимателно формулирани предложения. Елизабет остана мълчалива и бдителна, докато Луи се наслаждаваше на храната, хвалеше Тери или й се усмихваше лъчезарно.
Не, вечерята вървеше много добре.
Но усилието да седи до Тери и да я наблюдава, държеше Корт на нокти. Разделяше ги само една тясна ивица между двата стола и ако той преместеше бедрото си леко вляво, щеше да го притисне до нейното. Не се опита да я докосне, но когато тя посегна за нещо, ръката й се опря до него. Въпреки парфюма, грима, косата и роклята, той все още можеше да долови аромата на кожата й.
Но докато всичко това се случваше, тя изглеждаше напълно забравила за него и за факта, че го побъркваше.
— Ти не хапна почти нищо, Кортланд — каза Елизабет, когато Мей вдигна чиниите и поднесе кафе и десерт. — Да не ти е лошо?
— Добре съм. — Предстоеше му урокът по танци. — С Тери ще те чакаме в музикалния салон, когато си готов, Андре. Хайде, Тери.
— Може ли да събуя тези обувки? — попита тя. Той я поведе надолу по коридора. — Пръстите на краката ми са изтръпнали.
— Не. — Слабините му бяха образували стегнат възел, така че малко накуцване нямаше да й навреди.
Тери подтичваше, за да върви успоредно с него.
— Добре, но не нося отговорност, ако се препъна, падна или ти счупя някой пръст на крака.
Корт я хвана за китката и смени посоката.
— Хайде да излезем за малко на чист въздух. — Той я дръпна на мраморната веранда, където майка му отглеждаше огромни розови храсти. Навън беше влажно и топло, за разлика от прохладата вътре в къщата, но ароматът на рози заличи всичко останало.
— Какви красиви цветя. — Тери се наведе да помирише една разцъфнала „американска красавица“, като му предостави още една превъзходна гледка към стегнатия си малък задник. — Майка ти ли ги отглежда?
— Да. — Той закрачи насам-натам. — И ги кръстосва.
— Като кученца, искаш да кажеш? — Тя се засмя на собствената си шега и зарови лице в друга роза. — И мама обича цветя. Тя обича всички момичешки неща. Аз се оказах голямо разочарование, повярвай ми.
Корт спря и я проследи с поглед.
— Ами баща ти?
— За него също. — Вече не звучеше толкова щастлива.
Бащата на Тери беше деликатна тема. Джей Ди му бе казал веднъж, че Кон Винсент е съсипал репутацията на Тери със своята присъда по обвинение за подкуп. Брат му отказа да каже нещо повече, а когато Корт се опита да го притисне, той заяви, че не може да предаде доверието й.
Но той знаеше, че Тери изпитва нещо повече от доверие към Джей Ди. Тя го обичаше. Начинът, по който се бе тревожила за брат му по време на случая Леклер, убеди Корт, че Джей Ди спи с нея. Убеди го дотолкова, че той излезе, опита да се напие и след това отиде да я търси.
— Трябва да се връщаме вътре — каза Тери, като погали за последен път меките листенца на розата. — На Андре сигурно му е време за лягане.
— Андре ще почака. — Корт застана зад нея. — Защо винаги избягваш да разговаряш с мен?
— Непрекъснато говоря с теб по работа. — Гласът й стана предпазлив. — Хайде да влезем вътре.
— Чакай. — Той допря ръце върху раменете й. Спомни си как я бе сграбчил в стаята с копирната машина и колко експлозивна беше срещата на телата им. — Сега не сме на работа.
— Ти не си, но аз съм. — Тя се изплъзна изпод ръцете му. — Искаш ли да забравим за урока по танци? Можеш да кажеш, че съм срамежлива или че имам вода в коляното. Предай на вашите, че им благодаря за всичко.
— Ето, отново бягаш. — Той застана между нея и вратата. Изражението върху лицето й го изпълни с желание да я разтърси с всичка сила.
— Кога ще ми се довериш, Терез?
Облаците забулиха луната и хвърлиха сенки върху лицето й.
— Последния път, когато ти се доверих, Кортланд, се събудих сама.
Не беше сексът, който я безпокоеше, а споменът за следващата сутрин. Корт се стъписа, когато осъзна, че тя разглеждаше тяхната среща като въпрос на доверие. Разбира се, тя имаше пълното право. Той я бе взел и после я беше оставил, без изобщо да помисли за чувствата й.
— Не трябваше да постъпвам така. Не трябваше да идвам при теб. — Той взе ръката й в своята. — Прости ми, Тери.