— Съжаляваш сега, когато изглеждам така. — Тя отдръпна ръка. — Не позволявай на скъпите финтифлюшки и лустрото да те заблудят, комисар. Отдолу, аз съм все същата жена.
Беше уморен постоянно да го отблъсква — всеки път, когато се опитваше да говори с нея, особено когато се опитваше да се извини.
— Знам коя си.
— Така ли? Може би имаш нужда от очила. — Тя се пресегна и дръпна една роза от храста, а след това я размаха под носа му. — Това цвете е красиво и елегантно и вероятно има родословие дълго една миля.
Нейният глас го разтърси и извади нещо тъмно вътре в него.
— Е, и?
— А аз нямам.
Трябваше да я целуне отново, реши Корт. Без да бърза, както бе правил преди. Щеше да го направи малко по-късно, когато лежеше гола под него.
— Това ли е всичко?
— Не. — Тя направи гримаса и пусна розата. — Сега имам тръни в ръката. Мамка му.
Той хвана китката й и я обърна така, че светлината от прозорците да освети кървавите следи по дланта й. Три зеленикавочерни тръна се бяха забили дълбоко в дланта й.
Когато тя се опита да я издърпа, той затегна хватката си около китката й.
— Не мърдай.
— Тече ми кръв. Ти не мърдай.
Той се наведе и извади първия трън със зъби и завъртя глава, за да го изплюе.
— Ох! — Тя притихна, докато той извади и другите два. — Трябваше ли да правиш това?
— Да. — Ваденето на тръните от дланта й с уста раздвижи някои от неговите демони, а възелът в слабините му стана още по-твърд. — А ти защо се нарани, за да ме впечатлиш с това колко си жилава?
— Не, но се надявам да ме удари някоя кола на път за вкъщи — заяви Тери с равен глас. — Поне ще се спася от всички усложнения и най-сетне ще мога да си използвам отпуската, пък макар и в гипс и екстензии.
Отново му се приискала я разтърси.
— Това не е смешно.
— Не се шегувам.
— Деца — обади се Андре от прага. — Престанете да се заяждате и влизайте вътре.
Тери въздъхна, преди да се обърне към стареца и да го озари с блестяща усмивка.
— Андре, претърпях малка злополука. Би ли ме упътил към дамската стая, ако обичаш?
Глава 12
— Тъмносиният костюм? — Крепейки телефона между бузата и рамото си, Тери се зарови сред калъфите с тоалети, които Андре бе изпратил в нейния апартамент. За щастие калъфите бяха прозрачни, иначе цял ден щеше да сваля и вдига ципове. — Раираният или другият, дето е дюс?
— Дюс.
— Намерих го. — Тя извади костюма от гардероба и го разгледа. — Кои обувки?
— Тъмносиньо и черно на висок ток, намират се в червената кутия — отговори Андре. — Поставих аксесоарите в черна кадифена кутийка в десния долен джоб на якето ти.
Тери изрита въпросната червена кутия от килера и обувките изпаднаха от нея. Токчетата обещаваха изкривяване на гръбнака, но поне нямаха каишки.
— Тъмносиньо и черно на висок ток, отметнати. — Извади с една ръка кутийката от якето и я отвори, за да намери плоско златно колие и кръгли обеци. — Накити, отметнати. — Тежката блестяща верижка я накара да се намръщи. — Изглеждат като истински.
— Ние не купуваме аксесоарите си от магазина „Всичко по един долар“, детектив. Възможно ли е да пушите?
Тя се пресегна и загаси цигарата, която бе забравила да дими.
— Не.
— Чух потракване на пепелник. — Андре въздъхна: — Измий си зъбите, използвай вода за уста, почисти ръцете си и не пали друга, иначе ще те набия.
Тери се наежи.
— Нападението над полицай е углавно престъпление, старче.
— Затворът ще ми се види като почивна станция. Сега, гримирай се, преди да се облечеш и използвай само лек фон дьо тен, полупрозрачна пудра и тъмното червило в цвят мока. И накрая сложи съвсем мъничко руж в цвят „канела“ върху скулите.
— Чакай, чакай. — Тери взе безжичния телефон в банята и се зарови в козметичната чанта, която той й беше дал предишната вечер.
Когато едно телефонно обаждане от кмета отложи урока по танци, Тери прекара един час в една от баните на фамилия Гембъл, където Андре й показа как се сваля и поставя грима. Препирнята със стареца я разведри малко, но не достатъчно, за да се изправи отново пред Корт. Веднага щом Андре я остави, Тери се измъкна от къщата и отпраши.
— Боже, гледай колко много лай… неща. — Тя прегледа етикетите.